Устройство на женските полови органи

Устройство

Женските полови органи се делят на три части в зависимост от биологичното им предназначение:възпроизвеждаща част (женски полови жлези), част за оплождане на яйцеклетката и износване на плода (маточни тръби и матка) и част,която осигурява осъществяването на половото сношение и раждането (влагалище и външни полови органи).Според разположението си половите органи са вътрешни и външни. .Външните генитални органи са: Венерин хълм, големи и малки срамни устни, клитора, уретрата, хименът, а също и Бартолиновите жлези. Вътрешни генитални органи са всички, които не се вижадат отвън: влагалище, матка, маточни тръби и яйчници.1

Венерин хълм (от Венера – римската богиня на любовта) – Представлява закръглено изпъкване, образувано от натрупването на мастна тъкан. След пубертета кожата над хълма се окосмява характерно за женския пол – във форма на триъгълник. Значителна част от нормалните жени (около 25%) имат мъжки тип окосмяване – в посока на пъпа, както и встрани към бедрата (има форма на ромб), което не е болестно състояние, а се дължи на фамилна особеност. Цветът на космите в тази област съответства на цвета на веждите.

Големите срамни устни (labia majora pudendi) са познати още като големи лабии, представляват две кожни гънки със съединителнотъканна основа, които се спускат откъм перинеума симетрично от двете страни. Лабиите стават по-плоски към перинеума и у някои жени се губят в него, а у други задните краища се съединяват на 3-4 см от ануса с една комисура (commisura labiorum dorsalis). Отстрани те се ограничават от бедротот с дългообразния sulcus genitofemoralis. Кожата на външната им повърхност е по-груба и окосмена, а на вътрешната е нежна, гладка, леко гланцирана, розова, с изглед на мукоза. Те съдържат различно количество подкожна мастна тъкан. Кожата на големите лабии, на mons pubis (венерино възвишение) и по sulcus genitofemoralis притежава мастни и потни жлези. Вътрешната повърхност на лабиите няма потни жлези, но е богата на мастни такива. Между лабиите лежи бразда – срамна бразда (rima pudendi). При някои жени големите срамни устни се допират една до друга, а при други те са раздалечени.

Малките срамни устни (labia minora pudendi), познати още и като малки лабии, представляват еластични кожни гънки с розов цвят, намиращи се между големите срамни устни (labia majora pudendi). Напред всяка лабия се разделя на две, като предните листове от двете страни се съединяват над главичката на клитора и образуват frenulum clitoridis. Назад малките лабии преминават обикновено в големи или се съединяват със сърповидна връзка (frenulum labiorium minorum), която се къса при първото раждане. Те са извънредно чувствителни и са снабдени с различни нервни окончания. Функцията на малките лабии е да увеличи дълбочината на влагалището по време на полов акт и след него вероятно да спомогне за задържане на спермата във влагалището.Понякога малките срамни устни са много силно развити и висят навън (хотентотски престилки). Благодарение на голямото количество вени малките срамни устни лесно елегират.

Клиторът (от гръцката дума κλειτορις-малък хълм) е еректиращ се орган,състоящ се от две крачета и тяло. Двете крачета на клитора (crura clitoridis) са шуплести кавернозни тела, обвити със съединително-тъканна обвивка (albuginea) които при оргазъм набъбват. Те са разположени на нискоходящите, клонове на os pubis в основата на големите лабии (labia pudendi majora) и са прикрепени към периостта на костта. На долния край на симфизата двете крачета се сливат помежду си и образуват тялото на клитора (corpus clitoridis). Това е единично цилиндрично тяло, дълго 2-2,5 см (при ерекция 3-4 см), което е прикрепено към долния ръб на симфизата с lig. suspensorium и завършва със закръглен край, наречен главичка на клитора покрита от praeputium clitoridis, по чиято вътрешна страна има много мастни жлези, които отделят смегма (smegma clitoridis). По време на полов акт той увеличва големината си и играе съществена роля в достигането на максимална сексуална възбуда при жената – т.нар. клиторен оргазъм. Разкъсването на клитора през време на раждането предизвиква силно кръвотечение

Уретрата (Пикочният канал) на жената е дълга 3,5–5 см и изпълнява функцията да извежда урината от пикочния мехур. Нейният външен отвор се намира на около 1,5 см под клитора.

Хименът (идва от името на гръцкия бог на брака Хименей) е тънка ципа, стесняваща входа на влагалището при девствени момичета и жени. Той е гънка на влагалищната мукоза, която покрива входа на влагалището, без да го затваря напълно. Отделя се от малките лабии (labia pudendi minora) със sulcus nympho-hymenalis. Обикновено има едно отверстие. Различават се повече от 20 форми на химена, но по-често срещаните са :
• Hymen annularis – пръстеновиден химен – хименалният отвор е разположен почти централно
• Hymen semilunaris – полулунен химен – хименалният отвор лежи по-високо, така че долният ръб на химена е по-високо. Много честа форма.
• Hymen falciformis – сърповиден химен – липсва вентралната част на химена, така че хименалното отвърстие има формата на сърп.
• Hymen fimbriatus – краищата на химена са назъбени. Тази форма на химена има важно практическо значение, тъй като може да даде повод да се допусне неправилно станала дефлорация
• Hymen bifenestratus (septus) – хименът има два отвора, разделени най-често с разположена вертикално преградка
• Hymen cribriformis – решетъчен химен – има множество малки отворчета. Обикновено се налага разсичане на преградата.

Обикновено при първия полов акт хименът се разкъсва до основата на едно или няколко места. Когато хименът е много месест (hymen carnosus), той може да затрудни половия акт и при разкъсване да се получи по-силно кръвотечение. Когато е назъбен или широк и ненормално разтеглив, хименът може да не се разкъса при сношението. При първото раждане хименът се разкъсва така, че остават малки остатъци (carunculae hymenales s. myrtifermes).От задното съединение на малките лабии до основата на химена се намира малка ямка, наречена ладийна ямка (fossa navicularis)

Бартолинови жлези-Представляват чифт малки жлези, с размер на грахово зърно. Разположени са по една от двете страни на входа на влагалището. По време на сексуална възбуда тези жлези отделят секрет. Каналите на жлезите не рядко се инфектират с бактерии, които причиняват абсцес на жлезата (бартолинит).2

Влагалището (вагина) – свързва матката с външните полови органи на жената. То осигурява евакуацията на менструалното течение, както и изхвърлянето на семенната течност в непосредствена близост с маточното отвърстие. Дължината на влагалището показва известна индивидуална вариабилност. У полово зрялата жена то е средно около 8-10 см., обаче стените му са доста разтегливи както на дължина, така и на ширина. Влагалището има предна и задна стена, които (при покой) се допират една до друга, като встрани се образуват по два улея. Поради това на напречен срез цепката на влагалището има формата на буквата Н. Горната част на влагалището обхваща частично маточната шийка. Семенната течност на мъжа се изхвърля в задната част на влагалищния свод. Тъй като външния отвор на маточната шийка е насочен към тази част на свода, той се потапя в семенната течност и се създават благоприятни условия за проникването на сперматозоидите в маточната кухина. При девствени жени отвора на влагалището е частично закрит от гънка на лигавицата, наречена девствена ципа – химен. Формата отвора на химена е различна – обикновено полулунна, с различни варианти (пръстеновидна, решетъчна и др.). В редки случай девствената ципа може напълно да затваря влагалищния вход и при появата на първата менструация да се наложи оперативното му отваряне. След първото раждане хименът се разкъсва окончателно. Физиологичните функции на влагалището са да пропуска ненужната маточна лигавица по време на менструация, да приема мъжкия полов член при сношение и да изтласква плода навън при раждане.

Матката (на латински: uterus, утерус) е кух мускулен орган. У нераждали жени формата на матката наподобява пясъчен часовник, а у раждали – круша. Различава се тяло на матката (corpus uteri), стеснение (isthmus uteri) и шийка(collum uteri или cervix uteri). Дълбочината на маточната кухина от външния отвор на цервикалния канал до дъното на матката е около 7 см у нерждали жени и 8 см у раждали.Матката лежи приблизително в средата на малкия таз между пикочния мехур и правото черво. Когато мехурът и ректумът са празни, оста на тялото ѝ при правостоящи жени има почти хоризонтална посока и сключва с оста на шийката отворен напред ъгъл (anteflexio uteri), не по-малък от 90 градуса. Освен това оста на цялата матка е наклонена спрямо проводната ос на таза напред (anterversio uteri), така че нормалното положение на матката е anterversio flexio. С предната си повърхност матката лежи върху пикочния мехур, а със задната се допира до правото черво и тънките черва. Шийката лежи перпендикулярно на задната влагалищна стена.Матката е подвижен орган, но с ясно изразена наклонност да запазва типичното си положение, което е резултат от действието на поддържащия (тазовото дъно) и удържащия (връзки на матката) матката апарат.Консистенцията на матката е твърдоеластична.Тялото на матката (corpus uteri) представлява около две трети от цялата дължина на органа. Частта, която изпъква между местата на навлизането на яйцепроводните тръби, се означава като дъно на матката (fundus uteri). Областта, която включва местата на навлизането на яйцепроводите и местозалавянията на маточно-слабинната връв (lig. rotundum uteri) и на матончо-яйчникова връв (lig. ovarii proprium), се нарича рог на матката.

Стената на маточното тяло се състои от 3 слоя :
1. Сериозният слой (perimetrium) представлява покриващият матката перитонеум
2. Мускулният слой (myometrium) е средният и най-масивният слой. Съставен е от гладка мускулатура, която има структурата на решетка поради кръстосването на две спираловидни системи от мускулни влакна. Тези спираловидни системи могат да се сгъват и разгъват.
3. Мукозата (endometrium) тапицира мускулния слой откъм маточната кухина. Тя е гладка, червена, с влажна повърхност, прирастната към подлецащата мускулатура, но строго ограничена от нея. Изградена е от цилиндрично-призматични епители, снабдени с движещи се в дистална посока ресни, от съединителнотъканна строма и от тръбести жлези, формирани от вдълбочаващи се в стромата повърхностни епители.
Маточната мукоза на полово зрялата жена се намира в процес на постоянни изменения и заради това има различен хистологичен изглед в различните моменти на менструалния цикъл. При това на тези циклични промени е подложен почти изключително само повърхностният слой на ендометрия (функионалния слой – pars functionalis), докато основният слой (pars basilis) почти не участва в тях.

Маточни тръби-аточните тръби са две и започват от маточните рогове, като се насочват настрани. Те осъществяват канална връзка между маточната кухина и яйчниците. Така осъществяват главната си функция да пренасят сперматозоидите до яйцеклетките. В тях се осъществява и оплождането, след което през тях оплодената яйцеклетка се пренася до матката, което дава и другото им наименование – яйцепроводи. Дължината им е 8–14 см. Тръбите имат голяма подвижност в зоната на яйчниците и така се улеснява захващането на отделената от яйчника зряла яйцеклетка.
За разлика от мъжете, при жените маточните тръби осъществяват директна, отворена връзка между коремната кухина, матката и влагалището, съответно външната среда. Това позволява, при неспазване на основни правила за лична интимна хигиена, или при някои инфекции, микроорганизми и гной сравнително лесно да достигнат маточните тръби и коремната кухина. Това може да е причина за сериозни заболявания – възпаление на тръбите (аднексит) или дори възпаление на коремните органи (перитонит). В един по-късен етап това води до запушване на тръбите и настъпва безплодие.Дясната маточна тръба и апендиксът често се намират в близко съседство, което затруднява диагнозата между остър апендицит и остро възпаление на маточната тръба. Трябва винаги да се мисли и за двете заболявания при болки ниско в дясно.

Яйчници са две,симетрично разположени в добре изразената ямка (fossa ovarica) на париеталния перитонеум.Те са изградени от две зони:корова(периферна) и централна.В коровата зона се разполагат специфични образувания,наречени яйчникови фоликули. Те се образуват през време на вътреутробното развитие, като при раждането на момичето, двата яйчника нормално съдържат общо около 400 хиляди (400 000) първични фоликула. Първичните фоликули са сферични телца, в чийто център се разполага една клетка – това е яйцеклетката. Тя е заобиколена от един ред плоски по форма клетки – нар. фоликуларни клетки. В зрелия яйчник се намират фоликули в различен стадий на узряване. Зреещите фоликули се наричат везикулозни, или Граафови фоликули. На всеки 28 дни, един от тези фоликули стига пълна зрелост и освобождава една яйцеклетка, способна за оплождане. Разкъсването на зрелия фоликул и изхвърлянето на зрялата яйцеклетка се нарича овулация. Непосредствено преди овулацията зрелият Граафов фоликул достига голям размер. Той се уголемява толкова много, че заема целия паренхим на яйчника. На едно определено място, което се подава навън от яйчника, туника албугинеа изтънява, изтъняват и другите обвивки. Появява се специална течност нар. фоликуларна течност и фоликулът се разпуква сам – т.е. настъпва овулацията, фоликуларната течност се излива навън заедно с яйцеклетката. Яйцеклетката поема своя път към маточната тръба (при нормалните случаи). Пътувайки,яйцеклетката е заобиколена от дебела мембрана – нар. зона пелуцида, и един слой клетки с цилиндрична форма, които образуват корона радиата.Яйцеклетката,заедно с фоликулната течност достигат до маточната тръба,където или бива оплодена от сперматозоида,или загива.3

Яйчник в оволация((дължина 3-4 см, ширина 2-2,5 см и дебелина 1-1,5 см; тежи 6-8 гр)

Времето за оплождане на една зряла яйцеклетка и не повече от 24 часа.Фоликуките достигат пълно развитие през периода на половото съзряване(пубертет),който е индивидуален и продължава от 12 до 17-годишна възраст.Централната зона е богата на кръвоносни и лимфни съдове.За закрепване на яйчника служат :
1. Ligamentum infundibulopelvisum (plica suspensoria ovarii)- съединява горния полюс на яйчника с тазовата стена. В него протичат кръвоносните съдове и нервите за яйчника.
2. Ligamentum ovarii proprium (chorda uteroovarica) – плътна кръгла перитонеална връзка (хорда), която съединява долния полюс на яйчника със страничния ръб на матката зад и малко под тръбата.
3. Mesovarium – част от задния лист на широката връзка, която се залавя за предния ръб на яйчника. Това е мястото, където влизат и излизат съдовете и нервите (hilus ovarii) – врата на яйчника.
Задният ръб на яйчника е свободен. Връзките на яйчника са еластично отстъпчиви, така че при опипване се констатира известна подвижност на органа.
Средно към 45-48-годишна възраст яйчниците изпадат в атрофия, свиват се, теглото им намалява, стават плитки, плътни и с дълбоко набраздена повърхност. В менопаузата все още се срещат фоликули. Към 60-годишна възраст вече не се намират фоликули.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *