Съвременни репродуктивни методи

Развитието на науката и технологиите в медицината навлезе много решително и в най- интимната човешка сфера, свързани със сексуалната сфера и създаването на нов живот. Медицинската професия се изправи пред нови и сложни за решаване етични и морални проблеми. Съвременните репродуктивни методи : изкуствено осеменяване, оплождане in- vitro, ICSI и сурогатното майчинство са подложени на широки дискусии.

Желанието на човек да се възпроизвежда е водещ биологичен и социален феномен. Осъзнаването, че семейството не може да има собствени деца може да окаже неблагоприятно влияние върху семейните отношения. Безплодието може да се дължи на първичен или вторичен стерилитет и проблема може да бъде както в мъжа, така и в жената. Около 45% от причините се дължат на стерилитет при жената – дефектна овулация, запушване на фалопиевите тръби и други. При 30 % от случаите безплодието се дължи на стерилитет при мъжете и около 25% от случиите няма явно обеснение за безплодието.

При неспособност за зачеване на дете по естествен начин се прибягва до новите репродуктивни методи:
• Изкуствено осеменяване
• In – vitro фертилизация
• ICSI
• Сурогатна майка

Бързата еволюция и прогрес на тези технологии разкри редица етични проблеми, най- фундаменталният, от който е дали изобщо трябва да бъдат прилагани, т.е. съществува ли изконно право на всяко човешко същество да се възпроизвежда. Обществените нагласи отговарят положително на този въпрос, тъй като не само, че непрекъснато се работи за усъвършенстване на съвременните репродуктивни методи, но и се поставя въпроса за покриването им от здравно- осигурителните фондове.

Срещата на яйцеклетката със сперматозоида може да протече нормално, но това не изключва възникването на етични проблеми по време на бременноста. Множество етични проблеми поражда генетичното тестване. Кои индикации са достатъчно, за да балансират риска от спонтанен аборт ? ако генетичният тест е положителен, какво може да се предложи на двойката? Аборт? Това лечение ли е? Кога е оправдан селктивният аборт ? традиционното морално оправдание за селективния аборт е предотвратяването на тежко страдание, дължащо се на генетично разстройство, страдание не само за засегнатото дете, но и родителите и други членове на семейството.

При намелена, но не липсваща оплодителна способост първо средство на избор е изкуственото осеменяване от първи тип. При този тип осеменяване се използва сперма на съпруга. Този метод е познат и известен повече от 100 години, но започва да се прилага по- често последните няколко десетилетия. С времето той става все по- лесен за прилагане, все по – малко инвазивен и по-успешен – над 30% от случаите приключват с успешна бременност и раждане на деца. Изкуственото осеменяване представлява въвеждане на генетичен материал под формата на сперма във половите пътища на жената. Самото оплождане става в тялото на жената in- vivo. Този тип осеменяване не е свързан с особени последици в правно, психологично или етично отношение.възраженията срещу процедурата са от религиозна гледна точка. Религиозните възражения са поставени от католическата църква, която от една стран на приема мастурбацията като метод за добиване на генетичен материал, и от друга защитава възгледа, че създаването на нов живот е свято тайнство, достъпно само при телесно общуване на брачна двойка.

При пълна лиса на оплодителна способност от страна на мъжа може да се пристъпи към изкуствено осеменяване от втори тип – с донорска сперма. Важен проблем е фактът, че все пак резултатът от приложението на този метод за лечение на стерилитета при двойката е появата на нов живот с някои генетични различия по отношение на родителите. Понастоящем според законодателството в нашата страна не се допуска оспорване на бащинство, ако майката е оплодена чрез изкуствено осеменяване със съгласието на съпруга. Независимо от това съгласието на двамата съпрузи трябва да е оформено чрез отделни лично написани от двамата съпрузи декларации, които представляват официален документ. Такива декларации съдържат редица данни и условия, с които съпружеската двойка е длъжна да се съобразява. Първият въпрос, който възниква във връзка с приложението на този тип осеменяване е този за съхранението на донорната сперма. Освен метод за продължително съхраняване на сперматозоиди, без това да се отразява на тяхната оплодителна способност, е криоконсервацията /към семенната течност се добавят криопротектори, които предпазват сперматозоидите от разрушителното действие на студа, хранителни разтвори, вещества, поддържащи постоянно осмотично налягане и рН и антибитотици/. След това дарителската сперма се охлажда до минус 196 градуса С /температурата на течния азот/. Консервираната по този начин сперма в немалко случаи се оказва годна за оплождане за срок от 2 до 10 години. ИОД определя необходимостта евентуалният донор да отговаря на множество изисквания. Необходимо е да се на мерят психически и физически здрави мъже,спермата на които би била способна да оплоди без риск да пренесе някакво заболяване. В практиката такива донори се издирват измежду доброволци /студентимедици, мъже с многодетни семейства и други.

Важни критерии за подбор на подходящ донор са: подходяща кръвно-групова принадлежност, отрицателни проби за СПИН, сифилис, носителство на австрийски антиген, нормален хромозомен набор. Най-важнитие заболявания, които изключват възможността за донорство, са болестта на Даун, шизофрения, глухота, хореята на Хънтингтън, мускулна дистрофия, заболявания, свързани с Х-хромозомата. Необходимо е също така да се регистрират физическите, психическите и генетичните характеристики на донора, който трябва да декларира с подписа си, че няма да търси своите биологични потомци, за да им предявява някакви искания. Определени искания съществуват и по отношение на евентуалния реципиент – безплодното семейство. На първо място трябва да има увереност за неспособност или нецелесъбразност /онаследяване на генетични аномалии/ за естествено оплождане или за липса на необходимия репродуктивен потенциал у съпруга. Самотни жени, както и жени с хомосексуални наклонности не подлежат на обсъждане. Също така методът не се прилага при лица под 21-годишна възраст. Необходимо е и двамата партнъори да желаят да имат дете чрез приложение на този метод, да са психически и физически здрави, със стабилно социално-икономическо положение.

В случая с изкуственото осеменяване от втори тип възникват множество етични проблеми. В брачната двойка се намесва трети човек – донора. Възниква асиметрия в семейството – детето е генеичен наследник само на майката. Възможно е детето да притежава някои качества на донора, които бащата от семейството да не приема. Настъпва конфликт между правото на донора на анонимност и правото на всеки човек да знае кои са му биологичните родители. В Норвегия донорът е анонимен и медицинския персонал е длъжен да пази тайната на донора. В Швеция не е регламентирана анонимността на донора и всяко дет, ако пожелае, може д апоиска информация за генетичния си родител. Има специлана процедура, коята задължава болницата, извършила изкуственото оплождане, да достави записи и да осъществи контакта с донора, ако детето пожелае. В Германия и Австрия няма анонимност на донора, като детето може д апоиска данни за донора, ако енавършило 14 – годишна възраст.в Канада също се пази записа , но той се използва предимно за евентуално връзка между донора и детето в случай на медицински показания. Проблем може да възникне и при озаконяване на новороденото. Не всички страни имат ясни законови регулации. Според английското законодателство, дете създадено чрез изкуствено осеменяване е незаконно и родителите трябва да го осиновят. Съвременната техника откри широка възможност за сухраняване на донорскаа сперма. От тук възниква и въпроса морално допостимо ли е да се използва генетиния материал на лице след смърта му? Приложение на изкуствено оплождане след смъртта на донора не се допуска. Изключения правят Белгия и Великобритания.

Family-Support-Services_0С цел да бъде сведена до минимум вероятността за кръвосмешение между неизвестни братя и сестри , родени в резултат на изкуствено оплождане от един и същ дарител е предвидено:
• Даване на генетичния материал от един дарител само в едно здравно заведение и дадения материал може да се използва най- много за три ефективни оплождания
• Лекарите извършващи изкуственото осеменяване са длъжни да вземат всички мерски за запазване тайнатана оплождането и носят отговотност при нейното нарушаване. Дарителят не бива да знае съдбата на дарената спермена течност
• Лекарят е длъжен да подбере дарители с оглед на расово, физическо и психическо сходство със съпруга и съпругата.

ICSI ( вътреклетъчно спермално инжектиране)
Когато една семейна двойка държи на биологичното бащинство, изкуственото осеменяване от втори тип не е решение. За такива случаи се използва ICSI ( Intra Cytoplasmic Sperm Injection ) т.н вътреклетъчно спермално инжектиране. Този метод представлява инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката, тогава когато сперматозоидите са недостатъчни (Oligo-Astheno-zoospermia) или има имунологичен фактор и не могат сами да достигнат до яйцеклетката, да разградят този комплекс и да проникне сперматозоида. Това микроинжектиране се налага и когато яйцеклетката има много твърда обвивка и не пропуска сперматозоид. В много от случаите на идиопатичен (неизяснен) стерилитет при двойката се прилага комбиниран IVF+ICSI цикъл на яйцеклетките, за да настъпи със сигурност срещата между двете гамети. Макар да е доказано в световната статистика, че процентът на аномалии след ICSI процедура е същия, както при естественото зачеване, изследването на плода след настъпила бременост е задължително, за разлика от IVF. Рискът от малоформации в поколението е доста голям. Освен това ако бащата е с тежък стерилитет има голяма вероятност гените отговорни за това състояние да се предадат в потомството. Тук възниква въпроса до колко етично допустимо е това?

In – vitro фертилизация
Един от най- нашумелите репродуктивни методи е метода in- vitro или още така познатия метод бебе в епруветка. Това е процес, при който се извършва оплождане на една или няколко яйцеклетки извън тялото на жената, като след това получените ембриони се връщат в матката. Процесът включва хормонално контролиране овулация, получаване на яйцеклетки исперматозоиди, и поставянето им заедно в течна среда с цел сперматозоидите да оплодят яйцеклетките. След това оплодените яйцеклетки се връщат в матката на пациентката с намерение да се постигне успешна бременност. Методът е разработен от британския учен Робърт Едуардс, като първото бебе, заченато ин витро, Луиз Браун.
Този метод поражда дискусии от етични, правни, религиозни, научни и социално- политически възгледи. In – vitro оплождането категорично се отрича от Римо- Католическата църква.
Овариалната хипер стимулация поставя въпроса за канцерогенния риск при пациентките в сравнение с общата популация. След преминаванети на необходимата степен на делене готовите за имплантиране ембриони се подлагат на генетични тестове – преимплантационна диагностика. Изтъкват се много аргументи против тези генетични тестове: ниска надежност на теста и бремето от един отрицателен резултат, допълнителна загуба на ембриони, създаването на нереалистична представа сред пациентите за гарантирано здрав ембрион, неизвестните рискове за бъдещия индивид,риска от увреждане бъдещото развитие на ембриона в резултат на отделянето на клетките за генетично тестване. Въпреки всички тези аргументи против преимплантационната диагностика, те предлага и решение за двойки със значителен генетичен риск за поколението. Семейните двойки, които прибягват към този вид оплождане обикновено са в по – напреднала възраст, което крие риск за по – голяма вероятност за аномалии.
За увеличаване на вероятността за успешно имплантиране се въвеждат няколко ембриона. Това води до многоплодна бременност, по – високи проценти на майчина и детска смъртност, по- често преждивременно раждне на недоносени деца. Поради лини съображения семейната двойка може да не желае всички ембриони и да предприеме селективен аборт на някои плодове.друг съществен проблем е моралността на изискването от медицинските професионалиссти да употребят знанията и уменията си за унищожаване на здрави плодове. Най- широко дискусиран е въпроса за съдбата на ‘’излишните ембриони”, които се създават за всеки случай ако се наложи следващ опит.

Възможни са следните дейности:
• Замръзяване – замръзяването не е решение, защото отново остава въпроса какво да се прави със замръзените ембриони. Колко дълго да се съхранява замръзен ембрион? Възожно ли е ако не се използват от генетичната родителска двойка, те да се предоставят за използването от друга двойка? Какво влияние оказва замръзяването върху бъдещия индивид? Какво е усещането да имаш замръзен брат или сестра?
• Унищожаване на ембрионите може да настъпи още при замръзяване на, а други могат да бъдат съзнателно унищожени. Ако гледаме на ембриона като личност, допустимо ли е неговото унищожване? Няма ли да се приеме като унищожаване на човешки живот?
• Ембрионите може да се използват за изследователски цели. Тук становищата варират от крайно положителни до крайно отрицателни. Поставени за условия, при които ембрионите могат да се използват за изследователски цели. Те са: не са създадени за тази цел, а са ,,излишни”; не са в по – напреднала фаза на развитие от 14тия ден, когато настъпва диференциаяция на ембрионалните клетки; ако целта е за усъвършенстване на самата процедура по in- vitro фертлизация, обогатяване на познанията по човешкия геном и ганетичните заболявания; това е морално допостимо само за целите на терапевтичния, но не и на репродуктивния клонинг.

Сурогатно майченство
Когато една жена не може да износи бременността, по- горе посочените репродуктивни методи не са проложими. Тогава се използва метода сурогатна майака майка заместител. Какво представлява сурогатното майчинство? Сурогатното майчинство е метод на репродукция, при който една жена, наречена сурогатна майка износва за друга жена дете в своята утроба. Тази практика е позната отдавна. Доказателство за това намираме в Библията /САРА – БИТИЕ 16:4 и РАХЕЛ – БИТИЕ 30:3//1/, но като много рядко срещано явление. В повечето страни при установяване на родствените връзки се създават и все още са валидни два основни правни принципа – Маter semper certa est /Майката е винаги известна и е жената, която е родила детето/ и Pater is est quem nuptiae demonstrant /Бащата винаги е неизвестен и се приема, че съпругът на майката е баща на детето/. Приложението на първия принцип днес се натъква на трудности поради бързото развитие на сурогатството, което вече не е рядко срещано явление. Днес то стана достъпно за голям брой хора понеже лекарите и биолозите откриха и се научиха да използват техниката на изкуственото осеменяване от една страна и техниката на оплождането ”in vitro” от друга страна.

Съществуват различни видове сурогатство.elationship
При гестационното сурогатство сурогатната майка забременява чрез трансфер на ембрион, на който тя не е генетична майка. Тя има договор да предаде новороденото дете на други майка и баща /наричани по долу потенциални родители/, от които поне един е генетичен родител. Те ще бъдат окончателните законни родители на детето. Сурогатната майка може да бъде наречена гестационен носител. Това сурогатство е известно още под името пълно сурогатство. Най – стария метод на сурогатство така както го виждаме описан в Библията днес се нарича традиционно сурогатство и се практикува по-рядко. При традиционното сурогатство сурогатната майка е бременна със своето собствено генетично дете, но това дете е било заченато с намерението да бъде предадено и отгледано от други хора. Детето може да бъде заченато чрез полово сношение, чрез осеменяване или чрез изкуствено оплождане ин витро като донор на спермата може да бъде потенциалният баща или някой друг мъж. В случая имаме частично сурогатство. В държавите, в които сурогатството е разрешено обикновено между потенциалните родители и сурогатната майка се сключва договор. В зависимост от това дали този договор предвижда заплащане на сурогатната майка за „ услугата”, сурогатството условно се дели на комерсиално и алтруистично сурогатство. Комерсиалното сурогатство е случай, при който на гестационният носител се заплаща да износи едно дете до термина в своята утроба и да го предаде на потенциалните родители срещу съответно възнаграждение, което е определено в сурогатния договор и е за сметка на бъдещите родители. Алтруистичното сурогатство – това е случая, при който сурогатната майка не получава специално възнаграждение за бременността си или при предаването на детето. Заплащат се само разходите по време на бременността от бъдещите родители /напр. необходимите медицински разходи, лекарства, храна, специални дрехи и др./

Свързани теми:

  1. Главоболие и хормони: Каква е връзката?
  2. 8-те Основни женски хормона
  3. Ролята на прогестерона
  4. Естроген – най-женският хормон
  5. Как хормоните влияят на тялото?
  6. Висок тестостерон
  7. Разстройства свързани с андрогена
  8. Ниски и високи нива на FSH
  9. Храни, които помагат или вредят на щитовидната жлеза
  10. 4 причини за висок тестостерон при жените
  11. Преносена бременност!
  12. ФИЗИОЛОГИЧНИ ПРОМЕНИ В ОРГАНИЗМА НА ЖЕНАТА ПРИ БРЕМЕННОСТ
  13. Лактация
  14. Оплождане Ин Витро
  15. Цикълът ми е нередовен.Мога ли да забременея?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *