Преносена бременност – определение, видове, етиология, ръководене на раждането
Бременността се смята за преносена, когато раждането се осъществи след 42-та седмица или след 288-я ден, броено от първия ден на последната редовна менструация. Същността на явлението преносена бременност се състои в това, че след обичайното й времетраене и определен термин за раждане започват да се развиват регресивни патологични процеси в плацентата и плода, под влияние на които плодът започва да страда. Среща се при около 10% от всички раждания.
Различаваме два вида преносена бременност: физиологична (хронологична) преносена бременност и биологично преносена бременност.
Физиологичната е удължена по време бременност, като патологични изменения в плацентата и плода липсват. Плодът не страда и се ражда в добро общо състояние, без клинични признаци на преносеност.
При биологично преносената бременност плодът е вече преносен “презрял”. Намират се патологични изменения в плацентата, които предизвикват регресивни изменения в плода. Обикновено тя е и хронологично преносена.
Биологичната преносеност се среща при около ¼ от всички хронологично преносили бременни или в 2-3% от всички раждащи жени. Съществува известна зависимост между степента на хронологичното преносване. Честотата на преносената бременност зависи при равни други условия от менструалния цикъл преди забременяването, особено у жени, които употребяват хормонална контрацепция. Чрез базалната температура се доказва, че около 70% от хронологичната преносеност се дължи на забавена оволация, след която последва забременяване. Удължава се пролиферационната фаза на менструалния цикъл, а секреционната фаза се запазва две седмици. Сред такива жени преносената бременност се среща по-често.
Етиологията на преносената бременност не е точно изяснена, но все пак могат да се представи по следния начин:
–от страна на майката – нарушение на хормоналните взаимоотношения и ензимите в края на бременността; намалено количество на естрогени, които сенсибилизират матката за действието на Oxytocin; понижена чувствителност на маточната мускулатура; нарушение в равновесието на висшите отдели на ЦНС – стрес, психични травми; наследствени фактори; ендокринни заболявания;
–от страна на плода – аномалии и уродства; забавено развитие на ембриона и плода; забавена имплантация на оплоденото яйце.
Основният патофизиологичен феномен на биологичната преносена бременност е обезводняването на плода. Най-манифестно това се изразява в намаленото количество околоплодна течност. При преносената бременност всяка седмица количеството на околоплодната течност намалява с 33%. Други прояви на обезвоняването са стареене на плацентата и намаление на вартониевата пихтия.
При хронологично преносена бременност не се установяват съществени морфологични промени в плацентата. Морфологичните промени в плацентата са характерни за биологичната преносена бременност, в резултат на които се нарушава функцията на плацентата (плацентарна инсуфициенция).
При биологично преносена бременност е налице по-слаба или по-силна инсуфициенция на плацентата, която причинява състояние на хронична хипоксия на плода. Нарушена е и транспортната функция на плацентата като резултат на съдовогенеративните процеси в хориалните въси. Всичко това нарушава развитието на плода – при типичните случаи той изпада в състояние на интрацтеринна ретардация. Такива плодове са дехидратирани, с намалена подкожна и мускулна тъкан, с хиповоления и абнормалната. хемоконцентрация.
Обективни признаци за преносване на бременността са:
1.Намаляване на телесната маса на бременната – дължи се на обезводняване на организма.
2.Намаляване обиколката на корема – дължи се на намаляване на околоплодната течност.
3.Намаляване тургора на кожата.
4.Изглаждане и изпъкване на пъпа.
5.Зрелост на долния маточен сегмент.
При хронологично преносената бременност новородените са доносени, здрави, обикновено имат по-голяма от средната телесна маса, нерядко около 4000 грама. Едрите деца на хронологично преносената бременност могат да създадат затруднения при раждането, които са израз на пелвио-фетална диспропорция и функционално тесен таз.
Според степента на изразеност на биологично преносената бременност, на степента и продължителността на плацентарната инсуфициенция децата се раждат с така наречения синдром на преносване, който Clifford разделя на три степени:
І степен – новородените имат дълги нокти и сравнително къса коса, суха набръчкана кожа, намалена подкожна тъкан, слаби кожни гънки, ръце и ходила на “перачка”, умерено изплашен израз на лицето. В 30% се среща умерено силен респираторен дистрес синдром.
ІІ степен – към проявите на първата степен се прибавят мекониално оцветена кожа и околоплодни ципи. Прогнозата не е много добра.
ІІІ степен – жълто оцветена кожа и околоплодни ципи. Тежък респираторен дистрес синдром и често увреждане на ЦНС. Децата имат сбръчкана суха кожа, старчески вид – “Little old man” – “Малък стар човек”. Характерно усложнение на преносените новородени деца е т. нар. мекониален аспирационен синдром – аспирация на мекониум от плода преди и по-често по време на раждането. Прогнозата на този синдром е сериозна.
Да се постави диагноза на преносената бременност не е много лесно, защото не се знае точно околоплодния койтос, наличие на овулаторни цикли. Диагноза на преносена бременност се поставя чрез:
1.Правилно снета анамнеза – установяване на първия ден на последната редовна менструация, характер на менструацията, особености, характер на предишни бременности и др.
2.От обективни признаци – намаляване на телесна маса, намаляване на обиколката на корема, изглаждане на пъпа, зрелост на долния маточен сегмент.
3.От допълнителните методи:
– рентгенография на плода – стар метод, който вече не се използва;
– амниоскопия – прави се оглед на околоплодните води чрез специална оптична система. Водите при преносената бременност са зелено оцветени;
– влагалищна цитодиагностика – от влагалищните намазки по типа клетки може да се определи срока на бременността;
– ултразвукова диагностика – от бипариеталния диаметър на плода се определя срока на бременността, също ни дава сведения за количеството на околоплодната течност и зрелостта на плацентата;
– фонодетална електрокардиограма (ФФЕКГ);
– функционален окситоцинов тест (ФОТ).
За да не се стигне до преносване на бременността, трябва още в женска консултация бременните да се наблюдават системно, да се определя точно вероятната дата на раждането и бременните да хоспитализират при преносване. По такъв начин се постига намаляване на перинаталната детска смъртност и заболеваемост.
Изкуственото предизвикване на раждането и активната намеса и поведение се ръководят и определят от следните фактори и показатели: данните от анамнезата, обективно акушерско изследване, допълнителни методи, както и параклиничните показатели да говорят с голяма вероятност за преносена бременност.
Последното десетилетие донеси известна промяна в поведението на преносената бременност. Промяната се дължи на провеждането в рутинната практика на точни диагностични методи за състоянието на плода и родилката. Новото в поведението се изразява в това, че независимо от хронологичното преносване при неблагоприятен церфикален статус и добро състояние на плода при динамична кардиотокографско и ултразвуково следене на плода, раждането не се индуцира, само защото бременността е преминала 42 г.с. Чака се, докато започне спонтанно раждане или раждането се индуцира при благоприятен церфикален статус, или когато се явяват признаци за влошаване на състоянието на плода.
Всяка преносена бременност е рискова. Плодът е застрашен интраутеринно, той може да загине по време на раждането или след него. Поради това самото раждане трябва да се следи и наблюдава активно от акушерката и лекаря.
При данни за начално страдание на плода раждането трябва да се индуцира с окситоцинова инфузия плюс пукване на околоплоден мехур. Раждането се мониторира непрекъснато с кардиотокография. Ако раждането не напредва и/или състоянието на плода се влоши, се завършва с форцепс или с цезарово сечение. При изразено страдание на плода – нереактивен NST, се извършва планово цезарово сечение. Плодът в това състояние не толерира вагинално раждане.
Свързани теми:
- Главоболие и хормони: Каква е връзката?
- 8-те Основни женски хормона
- Ролята на прогестерона
- Естроген – най-женският хормон
- Как хормоните влияят на тялото?
- Висок тестостерон
- Разстройства свързани с андрогена
- Ниски и високи нива на FSH
- Храни, които помагат или вредят на щитовидната жлеза
- 4 причини за висок тестостерон при жените
- Съвременни репродуктивни методи
- ФИЗИОЛОГИЧНИ ПРОМЕНИ В ОРГАНИЗМА НА ЖЕНАТА ПРИ БРЕМЕННОСТ
- Лактация
- Оплождане Ин Витро
- Цикълът ми е нередовен.Мога ли да забременея?
