Трихомониаза

ТРИХОМОНИАЗА (TRICHOMONAS VAGINALIS)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
Урогенеталната трихомоназа е полово предавано заболяване, което протича при мъжете предимно като хроничен уретрит (продължително протичащо възпаление на уретрата), а при жените като подостро възпаление на вулвата и влагалището; налице е безсимптомно носителство и при двата пола.
Трихомоназата (трихомониаза) е полово предавано заболяване, причиняващо се от Trichomonas vaginalis, който представлява протозоа. Мъжът се инфектира само по полов път от партньорката си. В редки случаи у жените може да настъпи и извънполова инфекция (от замърсени тоалетни принадлежности, вани, минерални басейни). Жените с трихомоназа могат да са асимптоматични или с различни симптоми, вкл. пенесто жълто-зелено вагинално течение и дразнене на вулвата. Мъжете най-често са асимптоматични. Високата честота на трихомоназа в световен мащаб и коинфекция с други сексулано трансмисивни инфекции прави заболяването сериозен здравен проблем.trihomoni

T vaginalis има размери, сходни с тези на левкоцит (около 10 mcm в диаметър). С помощта на флагелум патогенът се придвижва по вагиналните и уретралните тъкани; директно урежда епитела, което води до микроязви и съотв. повишен риск от HIV трансмисия.

Симптомите на трохомониазата се наблюдават след инкубационен период от 4-28 дни. При жените T vaginalis се изолира от вагина, маточна шийка, уретра, пикочен мехур, Бартолинови и Скенови жлеци; при мъжете – от предната част на уретрата, външните полови органи, простатата, епидидимиса и спермата.

ЕТИОЛОГИЯ И ПАТОГЕНЕЗА:
Урогенеталната трихомоназа е най-разпространеното сексуално предаващо се заболяване, като най-често се засягат лицата между 20-30 години. Инкубационният период (от навлизането на причинителя през входната врата до появата на съответната клиника) е от 4 – 30 дни. Безсимптомното носителство се среща при 20 % при жените и до 30% при мъжете, което има важно епидемиологично значение за предаване на инфекцията. Причинителят на урогенеталната трихомоназа е Trichomonas vaginalis, който е подвижен, тъй като притежава 4 свободни камшичета. Той е паразит с крушовидна форма. Доказано е, че той може да изяжда други микроорганизми. Бременността и лечението с естрогени благоприятстват развитието на трихомоните. Освен това те понижават броя на лактобацилите (полезната флора във влагалището) и по този начин потенцират развитието на редица анаеробни (безкислородно живеещи) бактерии, които допълнително засилват течението и миризмата на влагалищният секрет.
КЛИНИКА:
При мъжете – трихомонната инфекция обикновено протича като хронична (продължителна инфекция ) и по-рядко като подостро възпаление на уретрата, с слузесто-гноен секрет и сърбеж.
Усложнения – при мъжете най-често се наблюдава хроничен простатит (продължително възпаление на простатната жлеза) и много рядко други усложнения.
При жените трихомоназата протича подостро или хронично с развитието на вагинит (възпаление на влагалището), но понякога се среща и остро протичане. Проявява се като белезникава или жълтеникава, пенеста секреция от влагалището с неприятна миризма.Тези прояви се придружават от сърбеж, парене и лек дискомфорт в областта на външните генеталии. Понякога болните се оплакват от кърваво течение след полово сношение. При оглед влагалищната лигавица е зачервена, оточна и лесно кървяща.
Усложнения – при жените най-често срещаните усложнения са бартолинит (възпаление на бартолиновата жлеза, което се характеризира със изразен инфилтрат и силна болка), скенеит (възпаление на околоуретралните жлези) и много рядко възпаление на маточните тръби.

СИМПТОМИ:
I) Жени
Симптомите на трихомоназа при жените не са еднакви и варират от асимптоматичност до тежка тазова възпалителна болест. Жените с T vaginalis инфекция често докладват:
– пенесто жълто-зелено вагинално течение
– абнормална миризма от влагалището
– вулвовагинален сърбеж и дразнене
– болка по време на полов акт (диспарения)
– болка по време на уриниране (дизурия)

При цервицит следствие на трихомоназа се наблюдават следните два главни симптома:
1) гнойно течение в ендоцервикалния канал и
2) лесно индуциране на ендоцервикално кървене

Инфекцията с T vaginalis е сред топ 3 причинителите на вагинит. Вагинитът се характеризира с вагинално течение, което може да се съпровожда със сърбеж в областта на вулвата и отделянето на неприятна миризма. Другите две най-чести причини за вагинално течение са: свръхрастеж на анаеробни бактерии и кандидаза (инфекция с Candida albicans).

Нелекуваното заболяване може да доведе до сериозни усложнения на бременността, стерилитет, следоперативни инфекции и неоплазия на маточната шийка.

II) Мъже
При мъжете симптомите могат да липсват, но може да се наблюдава уретрит, усложнен с простатит. Клиничната трихомоназа у мъжа протича като уретрит в хронична форма като постепенно обхваща предната и задната част на уретрата. Негонококовият нехламидиален уретрит е най-честият симптом, докладван от мъжете с трихомоназа. Симптомите на уретрита включват:
-отделяне на секрет (може да бъде гноен или мукоиден)
-парене при уриниране
-сърбеж в уретрата

Усложненията на нелекуваната трихомоназа у мъже включват простатит, епидидимит, стеснения на уретрата (стриктури) и стерилитет

Трихомоназа се среща и у деца, предимно момичета. Заразяването по правило е извънполово и индиректно. Протичането на болестта е както у жените – безсимптомно, подостро или остро.

Нерядко се открива смесена инфекция – трихомоназа и гонорея, като трихомонасите дават “убежище” на гонококите, т.е. гонококите се развиват вътреклетъчно в трихомонасите. Друга смесена инфекция е трихомоназа и кандида, трихомоназа и хламидии, трихомоназа и микоплазма (токсоплазмоза).
ДРУГИ УСЛОЖНЕНИЯ
Инфекцията с T vaginalis е силно свързана с наличието на други полово предавани заболявания, вкл. гонорея, хламидия и вируси. Увеличен е риска от инфекция с вируси като човешки папиломавирус (HPV) и HIV. Според проучване, лицата с трихомоназа имат двоен риск от HIV инфекция в сравнение с общата популация. Два механизма може би обясняват този феномен:

1) Нарушаването на епителния монослой води до по-лесно проникване на HIV

2) T vaginalis индуцира имунна активация, особено миграция и репликация на лимфоцити и цитокинова продукция. CD4 лимфоцитите са основните клетки, които HIV атакува.
ДИАГНОЗА:
Диагнозата се поставя микроскопски от секрет.Взема се материал за микробиологично изследване (капка вагинален или уретрален секрет), оцветява се препарата и се микроскопира. Културелна диагностика – в специални хранителни среди при анаеробни условия.
ЛЕЧЕНИЕ:
Провежда се от специалист по кожни-венерически болести, като по негова преценка се прилагат трихомоназни антибиотици в продължение на 7 дни. Лечението може да се поведе и с metronidazole (Flagyl) 2000 mg орално еднократно. При жените освен вътрешно приема на антибиотици се налага и вагинални глобули в продължение на 10 дена. Един месец след приключване на лечението се прави контролен преглед. Необходимо е едновременно лечение и на двамата партьори, а така също и на контактните лица. Честотата на излекуване е 90-95%.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *