Под “тазова възпалителна болест” (ТВБ) се разбира възпаление на всички органи в таза, но този термин се е наложил като чисто гинекологичен. Следователно, ТВБ означава възпаление на вътрешните женски полови органи (матка, маточни тръби, яйчници) и тазовия перитонеум (ципата, която облицова тазовата празнина). Ако останалите органи в малкия таз – пикочен мехур, пикочопроводи, черва и др. – страдат от възпаление, което не ангажира вътрешните женски полови органи, не говорим за ТВБ, а за цистит, колит, апандисит и т.н.

Епидемиологични данни: Смята се, че тазовата възпалителна болест засяга годишно около 1-2% от жените в репродуктивна възраст в развитите страни. Най-честите причинители са хламидия трахоматис и гонококите. В 30-40% от случаите инфекцията е смесена – хламидиална и гонококова или в комбинация с други микроорганизми (микоплазми, чревни бактерии, трихомонас вагиналис, херпесен вирус – тип 2 и др.). В такива случаи едната инфекция може да затрудни диагнозата на другата.

ТВБ е едно от най-честите заболявания в гинекологията. Най-широко е разпространено сред младите, сексуално активни жени. Дори след излекуване на острия стадий, ТВБ може да има неблагоприятни последици: склонност към извънматочна бременност, безплодие (стерилитет) и тазова болка. Тези последици често се обозначават с понятието “хронична ТВБ”.

При остра ТВБ инфекцията най-често тръгва от влагалището, минава през маточната шийка, маточната кухина, маточните тръби и достига до яйчниците и коремната кухина. Друг, по-рядко срещан вариант на разпространение на инфекцията е по съседство – при наличие на друго възпаление в корема (апандисит, колит, възпаление на жлъчния мехур и др.). Най-рядко микроорганизмите достигат до вътрешните женски полови органи по кръвен път (например при туберкулоза).

Обикновено острата ТВБ е причинена от повече от един микроорганизъм. Това могат да бъдат микроорганизми, които при нормални условия не се срещат в половите органи на жената. Най-често те се предават по време на секс, т.е. Представляват полово-предавани инфекции. Типичен пример за такива инфекции са хламидиите и гонореята (трипер), които в немалък процент се развиват заедно, без при това да си пречат.
ТВБ може да бъде причинена и от микроорганизми, които нормално се срещат (макар и в малки количества) във влагалището на жената. Най-често те попадат там по съседство от дебелото черво (ануса). Женският организъм има своите средства за противодействие на такива неканени гости. Това са:
нормалните обитатели на човешкото влагалище – млечнокиселите бактерии, които потискат развитието на пришълците
слузта, образувана в канала на маточната шийка, която пречи на проникването на всякакви микроби в матката, а оттам в тръбите и по-нагоре.

Острата ТВБ може да предизвика разнообразни симптоми– от изключително тежки до никакви. Най-слабо изразени са симптомите на ТВБ, причинена от хламидия или от генитална микоплазма. Болестта остава неразпозната в 2/3 от случаите, но промените, които тези микроорганизми причиняват в половите органи, могат да бъдат твърде сериозни.

Жените с остра ТВБ най-често имат болка ниско в корема и в кръста. Други симптоми са: висока температура, втрисане, ускорен пулс, неразположение, течение от влагалището с променен цвят и мирис, гадене, повръщане, запек или диария,болезнени полови контакти, болезнено уриниране, отклонения в менструалния цикъл и болка в горните етажи на корема, предимно вдясно (дясно подребрие).

Да се постави диагноза “остра ТВБ” не винаги е лесно. При наличие на болки ниско в корема, неприятно влагалищно течение и температура се налага гинекологичен преглед, в хода на който се взима секрет за микробиологично установяване на причинителите. Вагиналната ехография е от съществена полза, докато ехографията през корема е почти лишена от смисъл. Необходими са, също така, изследвания на кръв и урина.

Навременното и правилно лечение е в състояние да предотврати усложненията, до които може да доведе острата ТВБ. Без лечение може да се стигне до хронична ТВБ, изразена в трайно увреждане на женските полови органи и техните две основни функции – репродуктивна и сексуална.

Основен лечебен метод при остра ТВБ е консервативното лечение (лечение, при което не се прибягва до операция). То трябва да започне възможно най-скоро след поставяне на диагнозата, с оглед избягване на възможните усложнения.Микроорганизмите, причинили възпалението, се атакуват сантибиотици– в началото мускулно или венозно, а впоследствие (при подобряване на състоянието) във вид на хапчета. На пациентката се осигурява покой, обезболяване, оводняване, витамини, соли и други важни съставки.
При по-продължително протичащи възпалителни процеси, в таза могат да се развият кухини, изпълнени с гной (абсцеси). Наличието на абсцес налага отстраняване на гнойта през дъното на влагалището, чрез убождане (пункция) или малък разрез. Това става след обезболяване– пациентката заспива за кратко с помощта на венозна инжекция. Ако е направен малък разрез, през него се оставя огъваема тръбичка (дрен), през която да изтичат насъбралите се секрети. Дренът се сваля след няколко дни. В много случаи консервативното лечение води до пълно оздравяване.

При непълно оздравяване (остатъчно запушване на маточните тръби), пациентката подлежи на допълнителни медицински грижи, в резултат на които проходимостта на тръбите понякога се възстановява. При трайна непроходимост на тръбите и желание за забременяване, жените биват насочвани към центрове за оплождане in vitro.
При хронична тазова болка, в основата на която стоят сраствания (резултат от прекарана ТВБ), могат да се приложат различни оперативни техники, чрез които срастванията да бъдат разрушени. При тяхното поредно образуване във времето е възможно да се стигне и до отстраняване на вътрешните полови органи или част от тях.

Отстраняване на променените органи може да се наложи и в самото начало на лечението, когато случаят е много тежък и съществува заплаха за живота на болната. Такава операция се понася по-лесно, ако предварително е проведено консервативно лечение, но понякога се налага да се извърши по спешност.

В случаите с тежка остра ТВБ, общата продължителност на лечението (в болница и у дома) трае около 2-3 седмици. При успех на лечението, възстановяване на трудоспособността и подновяване на половия живот се очаква след около един месец.