Тазова възпалителна болест, причинена от хламидии

По някои от характеристиките си хламидиите приличат на бактериите, по-други – на вирусите. Те се развиват вътреклетъчно. Имат цикъл на развитие 48-72 часа. Заразяването става както при гонореята, основно по полов път. Причинителят е хламидия трахоматис от серотипове D-K. Различават се горна и долна хламидиална инфекция:

1. Долна хламидиаза – протича като субклиничен уретрит и ендоцервицит (възпаление на лигавицата на канала на маточната шийка). Симптоми може да липсват или да има дизурия, леко генитално течение, както и кървене след полов акт. При оглед на влагалището може да се открие оток и зачервяване на лигавицата.

2. Горна хламидиаза – протича с ендометрит и салпингит (възпаление на маточните тръби). Симптомите са слабо изразени, може да има болка, маточни кръвотечения, обилна менструация и др. Характерно за хламидиалната инфекция е по-сериозното засягане на тръбите двустранно с риск за тубарен стерилитет.

Извънгенитална локализация на хламидиалната инфекция може да доведе до засягане на синовията на ставите (артрит), капсулата на черния дроб без паренхима му (перихепатит), конюнктивата (конюнктивит), лигавицата на правото черво (проктит).

При хламидиална инфекция може да се развие реактивен артрит (синдром на Райтер) – артрит, конюнктивит, уретрит.
Усложнения: Тазовата възпалителна болест може да доведе до:
– хронична тазова болка;
– извънматочна бременност;
– разкъсване на тубо-овариален абсцес – разкъсването и отварянето на абсцеса може да стане към право черво, сигмоидно черво, пикочен мехур, перитонеална кухина, много рядко – към влагалището;
– безплодие (тубарен стерилитет) – при сраствания и непроходимост на тръбите. Тубарен стерилитет се развива при 8% от жените след един епизод на тазова възпалителна болест, при 20% – след повторен епизод, при 50% – след трети епизод;
– синдром на Fitz-Hugh-Curtis – възпаление на глисоновата капсула на черния дроб и срастването й чрез множество нишки към диафрагмата и коремната стена.

Диагноза: Диагнозата тазова възпалителна болест се изгражда на базата на:
– анамнеза (съобщаване за наличие на някои от описаните оплаквания, епидемиологична анамнеза) и клиничната находка;

– минимални критерии за диагноза – според тези критерии емпирично лечение (без доказване на болестотворен причинител) се започва при наличие на болка ниско в корема или в таза, липса на друга причина за оплакванията освен предполагаемата тазова възпалителна болест и наличие на поне един от следните минимални критерии по време на гинекологичния преглед: болезненост на матката/ болезненост на тръбите и яйчниците/ болка при раздвижване на маточната шийка.

– допълнителни критерии са: висока температура, абнормен вагинален или цервикален серозно-гноен секрет, наличие на левкоцити при микроскопско изследване на влагалищен секрет, ускорена СУЕ, увеличен С-реактивен протеин, лабораторно доказване на инфекция с хламидии/гонококи.

– други средства, които могат да подпомогнат диагнозата – лапароскопия, трансвагинална ехография, магнитно-резонансна томография.

– доказване на причинителя. За гонореята – микроскопското изследване невинаги дава резултат, по-точни са културелното изследване в специална хранителна среда за гонококи и молекулярно-биологичните методи. За хламидия трахоматис – клетъчни култури, индиректна имунофлуоресценция, полимеразна верижна реакция.

Диференциална диагноза: Прави се с:
– други гинекологични заболявания – ендометриоза, усукване (торзия)/разкъсване на образувание на яйчника, извънматочна бременност (да се направи тест за бременност);
– апендицит;
– възпаления на отделителната система и др.

Лечение: Лечението на тазовата възпалителна болест се провежда с антибиотици, като се преценява ефектът на 48-72-ри част от началото на терапията. Антибиотиците са пеницилини, цефалоспорини, тетрациклини, еритромицин, линкозамиди и др.

В случай на спешност или при липса на ефект от медикаментите се преминава към хирургично лечение.

Профилактика: Профилактиката на тазовата възпалителна болест е насочена към ограничаване на рисковите фактори, намаляване риска от полово предавани болести, използване на бариерна контрацепция.