Тазова възпалителна болест, причинена от гонококи

Гонококите (Neisseria gonorrhoeae) са причинителите на гонореята. Те са грам-отрицателни диплокококи с бобовидна форма. Размножават се бързо чрез делене – на 15мин. Неустойчиви са във външна среда. Заразяването е основно при полов контакт. Възможно е и заразяване на бебето при раждане при наличие на заболяване у майката. В зависимост от нивото на разпространение на инфекцията (над или под вътрешния отвор на канала на маточната шийка) се различават:

1. Долна гонорея – под вътрешния отвор. Засягат се уретрата, лигавицата на канала на маточната шийка (ендоцервикс), парауретралните жлези, Бартолиновите жлези (големите вестибуларни жлези – разположени са от двете страни на отвора на влагалището), лигавицата на правото черво (ректум). При оро-генитален контакт може да се развие гонококов фарингит, който в повечето случаи протича безсимптомно. Обикновено при долна гонорея пациентката не отива на лекар поради слабо изразените оплаквания – парене, болка при уриниране и леко увеличено генитално течение. Диагнозата може да се постави при наличие на оплаквания при половия партньор. Обикновено заболяването има хроничен ход с риск от усложнения и опасност от заразяване на здрави сексуални партньори.

2. Горна гонорея – над вътрешния отвор на канала на маточната шийка. Разпространението на инфекцията над вътрешния отвор се благоприятства от менструация, полов контакт, инфекция с трихомонас вагиналис, гинекологични манипулации и др. Клиниката е тежка:
– болка ниско в корема, при ангажиране и на тръби, яйчници – едностранна или двустранна, наличие и на палпаторна болезненост (при опипване на корема);
– повишена температура;
– генитално течение, изтичане на гной от цервикалния канал;
– симптоми на локален перитонит – наличие на симптоми на перитонеално дразнене (Блумберг) ниско в корема, гадене, повръщане;
– менструални нарушения;
– лабораторни изследвания – налични маркери на възпалението – завишени левкоцити, С-реактивен протеин, ускорена СУЕ.