Гениталният херпес е вирусна инфекция, която засяга кожата и лигавиците на половите органи и зоната около тях. Съществуват два вида херпесни вируси:

Herpes simplex virus тип 2 (HSV-2),  който предизвиква заболяването в по-голямата част от случаите.

Herpes simplex тип 1(HSV-1), който  е причинител на херпес в назолабиалната област. През последните години поради разнообразяването на типа на сексуалните контакти и широко практикувания орален секс значимостта на инфекцията с HSV-1 за развитие на гениталния херпес добива все по-голямо значение.

Стадии на развитие на инфекцията в организма

И двата вида -HSV-1 и HSV-2 са ДНК вируси от семейство Herpesviridae. След инфектиране при директен контакт и навлизане в кожата или лигавиците вируса се размножава. В много от случаите в този етап от настъпването на инфекцията човек усеща и първите прояви на заболяването – поява на силно болезнени мехурчета и ранички по кожата, върху видимо зачервените участъци. В такива случаи говорим за т.нар. „първична инфекция”. След преминаването на този период  вирусът достига до нервните окончания и остава в ганглиите в латентно (неактивно) състояние в продължение на години. При определени условия инфекцията може да се активира и настъпва повторно размножаване на вируса, при което той предизвиква оплаквания, подобни на тези при първичната инфекция, но обичайно по-слабо изразени. Тези повторни пристъпи са известни като „рецидиви” на заболяването. След преминаване на пристъпа вируса отново остава неактивен в организма. Причините за повторната поява на вируса върху повърхността на кожата, т.е. за неговата активация са такива, които водят до намаляване на общия или локален имунитет на организма – общо неразположение, влагалищна инфекция, менструален цикъл, травма, съпътстващо друго заболяване, интензивно излагане на слънце или солариум, прием на кортикостероиди или имуносупресивни медикаменти, емоционален или психически стрес и др.. Много често причината за рецидива на заболяването остава неизяснена.

Честота на гениталния херпес

Гениталният херпес е една от най-често срещаните вирусни полово-предавани инфекции при човека през последните десетилетия. Смята се, че над 45-50% от хората в полово-активна възраст са инфектирани с вируса на гениталния херпес, но не всички имат прояви на заболяването. Честотата на заразяване е пряко свързана със сексуалната активност.

Начини на заразяване с херпесен вирус

Най-често заразяването става при сексуален или близък интимен контакт с партньор с активна инфекция (с наличие на болка, зачервяване и мехурчета). Особено заразна е течността от мехурите, а наличието на рани или драскотини и малки травми улеснява пренасянето на инфекцията. Доказано е обаче, че заразяване може да се получи и при контакт с носител на вируса, който няма прояви на заболяването. Това става възможно през т.нар период на размножаване на вируса на повърхността на кожата преди развитие на клиничните прояви. Тогава вирусните частици в засегнатата област постепенно започват да се увеличават, а все още не са се развили характерните оплаквания. Това увеличава риска от заразяване с инфекция, поради факта, че човек е с намалена предпазливост, поради видимо непроменените генитални зони на партньора.

Важно от практическа гледна точка е да се знае, че херпеса в областта на устните и лицето  може да се пренесе в половата област на партньора при орален сексуален акт. В такъв случай причинителят най-често е HSV-1. При допир или разчесване херпес вирусната инфекция може да се пренесе от една към друга част на собственото тяло с ръцете или при използване на обща кърпа за двете области. Така е възможно човек да пренесе херпеса и от устните си в собствената си генитална област и този процес се нарича „автоинокулация”. Заразяването от тоалетни чинии и мивки не се приема като реален начин за разпространение на херпес вирусната инфекция, тъй като вируса е неустойчив във външната среда.

Възможно е предаването на херпесната инфекция да стане и от майката на новороденото в хода на раждането.

Симптоми :

Инфекцията с HSV протича пристъпно с различна честота на рецидивите. Като правило първия пристъп на заболяването протича по-тежко и с времето проявите стават по-леки. Освен вече описаните изменения по кожата и лигавиците при тежките пристъпи често се отчита умерено влошаване на общото състояние – повишаване на температурата, отпадналост, болки при уриниране, болки по мускули и стави, увеличени лимфни възли. Степента на тези общи оплаквания е различна и зависи от състоянието на имунната система.

Установено е, че ако инфекцията с HSV-2 протича при човек, който вече е бил инфектиран с HSV-1, т.е. имал е херпес на устните, то първичната инфекция с генитален херпес може да протече значително по-леко.

Най-често при мъжете обрива се появява по главичката на члена, кожичката и тялото на пениса. При жени се появява по вулвата, големите или малки лабии, но може да се появи по перинеума, седалището или вътре във влагалището и по шийката на матката, като по този начин остава скрито за боледуващия и преглеждащия го лекар.

Усложнения:

• Допълнително усложнение от наслагването на бактериална инфекция
• Възпаление на пикочния канал от вирусната инфекция, съпроводено с парене, болки и трудност при уриниране.
• Възпаление на аналата зона и аналния канал, свързано с болка и течение от ректума.
• Невралгична болка, свързана с увреждане на нерва от вируса на херпеса
• Разпространение на обрива при хора с тежко увредена имунна система
• Херпес по време на бременност – херпесната инфекция не се отразява върху възможността на жената да забременее. Ако херпесът се появи в първите месеци на бременността риска от засягане на плода е минимален, но всеки случай трябва да се преценява от специалист за да се оцени необходимостта от започване на лечение
• Пренасяне на инфекцията на новороденото –наличието на активен херпес при майката по време на самото раждане може да доведе до инфектиране на новороденото. Ето защо ако знаете, че сте носител на херпесен вирус и сте бременна е добре да предупредите своя акушер-гинеколог, който ще предвиди всички възможни рискове

Диагностика и лабораторни изследвания

Поставянето на диагнозата генитален херпес става най-вече въз основа на клиничния преглед от лекар. Ето защо е важно, когато не сте сигурни дали имате херпес да е консултирате с лекар, а не да започнете множество скъпи изследвания. Лабораторните изследвания безспорно имат своето място в диагностиката на гениталния херпес, но най-вече в случаите, когато проявите не са напълно убедителни, че се касае за херпес. Тогава е възможно да се вземе материал от раничките, в който да се търси директно вируса, причиняващ заболяването. В редки случаи и възможно да се направи и кръвен тест за доказване на антитела спрямо вируса.

Лечение на гениталния херпес

В съвременната медицинска наука и практика не съществува медикамент, който да унищожи вируса на гениталния херпес, когато той веднъж е попаднал в организма. Въпреки това при всеки пристъп лекарите ще Ви препоръчват да провеждате лечение с противовирусни средства, които от една страна намаляват честотата на следващите пристъпи, а от друга намаляват тежестта на самия пристъп.

Най-често използваното средство при лечение на пристъпите на гениталния херпес е ацикловир (acyclovir). Той се прилага както под формата на таблети, така и локално като крем. При особено тежките случаи е възможно медикамента да се приложи и венозно.

За повишаване на защитните сили на организма и за подпомагане на имунната система могат да се дадат и имуностимулиращи средства. Антибиотици се назначават само ако има данни за допълнителна бактериална инфекция

Локално приложената терапия също е от съществено значение за бързото възстановяване на кожата и лигавиците при генитален херпес. Почти задължително лекарят ще Ви препоръча измиване или баня с антисептик като калиев перманганат, отвара от смрадлика и др. Възможно е да ви предпише и лекарствен крем за потискане на съпътстваща бактериална инфекция или за по-лесно възстановяване на лигавицата.

Профилактика

Няма доказан ефективен метод за профилактика на гениталния херпес. Намаляването и подбора на сексуалните партньори е от решаващо значение за недопускане на заразяване с вируса. С цел намаляване на риска от заразяване се препоръчва използването на бариерните контрацептиви (кондоми, диафрагми) и най-вече  сексуалното въздържание при наличие на активна херпесна инфекция.