КРАСТА (СКАБИЕС)
Векове наред крастата е била смятана за вътрешно и наследствено обусловена болест. Едва през 1834 г. бива доказано, че причинителят е изолираният при нея кърлеж, наречен саркопт или акар. Оттогава е широко разпространено убеждението, че крастата е болест на нищетата, лошата хигиена и ниската култура, засилваща се по време на войни или други масови бедствия.
В последните години обаче въпреки порасналата санитарна култура в повечето европейски страни, включително и у нас, се наблюдава значително увеличение на заболяемостта от краста. В някои окръзи тя представлява 10 % от всички кожни заболявания. При това диагнозата стана по-трудна, защото при често къпещи се хора (скабиес на чисто-плътните) се проявява често само със сърбеж или много оскъден обрив и прилича на алергично състояние. Противоречието между нарастващата заболяемост и добрата хигиена намери само едно обяснение: крастата също е болест, предавана по полов път, заразяването става при интимен контакт в едно легло (със или без полово сношение) и определено се влияе от нарастващия промискуитет, за който стана дума по-горе.
Женският акар е по-голям от мъжкия и достига до 0,5 мм дължина. След като бъде оплоден, кър-лежът навлиза в кожата и издълбава характерни тунелчета, в които снася яйцата си. От последните за около 15 дни постепенно се развиват полово зрели акари. Вън от организма кърлежът не издържа повече от няколко дни.
Сърбежът е един от първите и постоянни симптоми на крастата. Той е най-силен нощем, когато болният се затопли в леглото.
От обривите най-характерен е скабиесният ход, който представлява малка ивица с подутина в единия край и съответствува на тунелчето и разположения в края му кърлеж.
Ако се проникне с карфица в хода, кърлежът се залавя за нея и може да бъде измъкнат и разгледан под микроскоп (изглежда като костенурка с 4 чифта крака, като предните са снабдени с „вентузи”).
Наблюдават се и други обриви — малки пъпчици и одрасквания от разчесване. Засягат се най-вече гърдите, коремът, пръстите на ръцете и половите органи. Главата, вратът и гърбът остават незасегнати.
Лечението е ефикасно при спазване на две условия:
1. Едновременно лечение на цялото семейство,независимо от това че у някой заболяването още
не е проявено.
2.Намазване на цялата кожа (без лицето и главата), а не само местата, където има обриви. За лечение се използва 30 % бензилов бензоат в рициново масло (маже се два пъти дневно в про¬дължение на 2 дни). На другия ден след завършване на лечението е необходимо изкъпване, преобличане.