Туморите на яйчника са многообразни по своя характер и произход поради наличието на много различни по структура и функции яйчникови тъкани. Към тези тумори спадат и яйчниковите кисти, макар и да не са типични тумори.

В широк с мисъл на думата яйчников тумор е всяко увеличение на обема на яйчника – от неоплазми, функционални кисти, възпалителни изменения до извън маточна бременност.
Яйчникът е шампион по брой и варианти на туморите, които могат да възникнат първично в него или да метастазират от друго първично огнище.

Най-общо заболяванията на яйчника се делят на:
• Яйчникови кисти – те са доброкачествени туморни образувания, които нарастват пасивно под внимание на натрупващата се в тях течност.

• Истински пролиферативни тумори – те нарастват активно за сметка на пролиферация на клетките. Биват доброкачествени, гранични и злокачествени.

Общи свойства на овариалните тумори

1. Те нарастват в свободната коремна празнина, където пространствените отношения позволяват безсимптомно достигане на голям обем. Първият симптом може да бъде увеличаване обема на корема, тежест, оплаквания свързани с издигане на диафрагмата.

2. Консистенцията на тумора варира от кистозна неравномерна до хрущялна. Формата обикновенно е сферична.

3. Нарастването на тумора освен към свободната повърхност може да бъде насочено към хилоса на яйчника.

Ретроперитониално растящия тумор може да притиска и измества уретера.
4. Малките тумори под собствената си тежест падат отстрани и зад матката. След като станат колкото детска глава те изпълват тазовата празнина и понататъшното им нарастване е свързано с издигане над матката, високо над малкия таз.
5. При нарастването на тумора двете връзки, които придържат яйчника, овариалните съдове се издължават и оформят краче. Колкото по-дълъг е педикулът, толкова по-добри условия има за торзия.

Диагноза на овариалните тумори

Овариалният тумор може да се открие като случайна находка по време на профилактичен преглед или при преглед по повод на остри болки вследствие торзия или руптура. Значение има щателно снетата анамнеза: възраст, менструална функция, фертилна анамнеза, съпътстващи симптоми. В репродуктивна възраст, при генетично кървене и в зависимост от използвания метод на контрацепция може да се прави диференциална диагноза с извънматочна бременност. При млади жени без хормонална контрацепция и без менструални смущения най-често се касае за функционални кисти. При възрастни жени след менопаузата се срещат по-често овариални карциноми. В детска възраст често се срещат злокачествени и германативни тумори.

С прегледа се установява нарастването на корема, наличие на разширени подкожни вени, вариаци на вулвата, асиметрични отоци по долните крайници и други. С гинекологичния преглед трябва да се уточни характеристиката на туморната маса: размер, подвижност, консистенция, чувствителност, повърхност, отношение към матката. Малките подвижни кистозни формации обикновенно са доброкачествени кисти. Големите фиксирани и с неправилна повърхност тумори най-често са злокачествени. Други белези на злокачественост са солидността на тумора, двустранността, опипването на зърнисти маси в дъгласовото пространство. За да се уточни дали наличната формация е овариална или изхожда от маточното тяло, може да се използва следния приом: притеглене на маточната шийка се уточнява дали туморът следва движението на матката надолу. Субсензорните миоми следват това движение, а овариалните формации остават неподвижни.
Ултразвуковото изследване помага за изключване на бременност и до известна степен определя консистенцията на тумора – солиден, кистозен, смесен, размерите и структурата на формацията – еднокамерна или многокамерна.
Лапароскопията решава диагностичните въпроси. Ако се установят кисти с диаметър 5-6 см може да се направи аспирация на течността и пунктатът да се изследва цитологично. Ако формацията е суспектна поради сраствания, може да се премине към лапаротомия, да се направи клиновидна резекция на яйчника в зависимост от хостилогичното изследване се обсъжда понататъчното лечение, съобразено с мнението на пациента.

За да се избегнат някои типични диагностични грешки е необходимо:
1. Да не се подценява анамнезата
2. Да се изпразва с катетър пикочния мехур преди изследване
3. Основно изпразване на червата
4. Проби за бременност. Тестове за бременност са задължителни при жени във фертилна възраст с тазов тумор;
5. Да не се пренебрегват физикалните методи – оглед, палипация, перкусия и т.н. Например с палипация могат да се откриват детски дребни части, както и някои отдели на коремната празнина изхожда кистата. С аускултация – детски сърдечни тонове, с перкусия – да се установи наличие на свободна течност.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на овариалните тумори е много широка и се прави с туморни и нетуморни състояния:
1. Абдоминални тумори и други състояния: пълен пикочен мехур, асцит, мезентериални кисти, увеличен черен дроб, увеличена слезка и други
2. Други тазови тумори: миома, тумори на широката връзка, извънматочна бременност, тазови абцеси, тазов бъбрек и други

Усложнения на овариалните тумори

1. Сраствания вследствие на ракова инфилтрация, възпалителни изменения и други, които увреждат повърхностния епител на тумора.
2. Торзия, която най-честосе наблюдава при малки тумори у деца и подрастващи. Може да възникне при уриниране и дефекация, при асиметричен растеж. Към торзия предразполага бременността и особено пуерпериумът с рязкото намаляване на обема на матката. Инцеденти на торзия с гадене и повръщане, картина на остър корем могат да се редуват със спонтанна реторзия и отзвучаване на оплакванията.
3. Кръвоизливи – при пункция, травми, пременструално, при инфилтративен растеж и други. На фона на остра болка се развива колапс, шок или перитонит.
4. Руптура на киста – при изтъняване или ракова инфилтрация на капсулата. Когато при наличие на киста по време на менструация се развие картина на остър корем, вероятно се касае за руптура на шоколадова киста.
5. Други промени в овариален тумор могат да бъдат инфектиране и нагнояване, некроза, злокачествена дегенерация.

Лечение

При млади жени, когато формацията е кистозна, подвижна и не превишава 5 см в диаметър, може да се проследи еволюцията на заболяването – не е изключено да е налице функционална киста, която след менструация обикновено изчезва. Персистирането на формацията в продължение на два цикъла е индикация за оперативно лечение, тъй като се предполага ендометриоза или неоплазма.
Наличието на солидна аднексиална формация с диаметър над 5 см трябва да се оперира без отлагане. Овариален тумор при жени над 45 години е суспектен за рак , в тази ановулаторна възраст не се срещат функционални кисти, а честотата на малигнените драматично нараства.
При операцията трябва да има възможност за експресно хистологично изследване / гефрир /. Най-често се прави аднексектомия и парциална резекция на незасегнатия яйчник. При жени във възраст около менопаузата се обсъжда профилактична хистеректомия с двустранна аднексектомия.