Функциите на женските полови органи са:

Образуване на полови клетки и придвижването им,образуване на полови хормони,осъществяване на полов контакт и износване на плода.

Менструацията е външна проява на отпадащата лигавица (ендометриум) на матката при неосъществена бременност.
Съвременната жена менструира около 300 пъти в живота си. Ежемесечните кръвотечения са в определена циклична последователност и характеризират менструалният цикъл. За нормална менструална дейност се считат ежемесечни кръвотечения в интервал между 21 и 35 дни (средно 28 дни) и продължителност на кръвотечението от 3 до 7 дни (средно 5 дни).
Първата менструация на българското момиче – menarche се явява на възраст 12 години и 6 месеца. Първите менструални цикли са най-често без овулация.
Нивата на контрол и реализация на менструацията се осъществяват от сложен нервно-хормонален контрол от оста хипоталамус-хипофиза-яйчници. Като цяло оста включва 5 регулаторни нива със специфичен анатомичен субстрат и физиологична продукция.
В пуберетета става „съзряване” на оста хипоталамус-хипофиза-яйчници. В края на този период (около 18 годишна възраст) 80% от менструалните цикли са пълноценни с овулация. Зрялата репродуктивна възраст при съвременната жена обхваща периода 18-20 до 38-40 годишна възраст. В този период възможностите на хипоталамо-хипофизната-яйчникова ос се изявяват пълноценно.

Нива на регулация на менструалния цикъл
Най-високото ниво е кората на главния мозък, ретикуларната формация, lobus olfactorius, пинеалната жлеза и др. Например, обонятелният анализатор влияе ефективно върху оста хипоталамус-хипофиза-яйчник, което е доказано в експерименти при животни и при човека. Влиянието се осъществява чрез летливи хормоноподобни субстанции – феромони, образувани от другият пол. Възприемането на феромоналната секреция влияе на естрогенните нива в организма. Зрителният анализатор и пинеалната жлеза (третото око при животните) модулират и променят ендокринната дейност на организма чрез периодите на светло-тъмно. Затова различни пътувания със самолет и смяна на часови пояси и климат могат да нарушат нормалната цикликличност на менструалния цикъл.

Второто ниво на регулация е хипоталамусът. Това е мозъчна структура разположена в дъното на третото мозъчно стомахче. Нейните ядра секретират пулсативно хормон – гонадолиберин или гонадотропин-рилизинг хормон (LH-RH ), който стимулира отделянето на хормони (FSH – фоликулостимулиращ хормон и LH – лутеинизиращ хормон) от хипофизата. Налице са денонощни, месечни и сезонни колебания. Гоналиберинът постъпва в кръвната циркулация и по пътя на порталната система (мрежа от кръвоносни съдове, свързващи хипоталамуса с предния дял на хипофизната жлеза) въздейства върху хипофизарните клетки, произвеждащи хипофизарни хормони.

Предният дял на хипофизната жлеза е третият етаж на регулаторната ос. Специфични клетки, наречени гонадотрофни, произвеждат гонадотропните хормони – FSH (фоликулостимулиращ хормон), LH (лутеинизиращ хормон) и пролактина. FSH и LH повтарят до голяма степен пулсативния характер на секрецията, характерен за гонадолиберина. Пролактинът, чието ниво почти не се колебае по време на менструалния цикъл, е с изключително важна функция за образуването и секрецията на женските полови хормони. Всяко увеличение или намаление на пролактина извън определени граници нарушава този синтез. Нивото на гонадотропните хормони, FSH и LH, влияе върху яйчниковите структури за производството на женските полови хормони – естрогените и прогестерона.

Яйчниците са следващото низходящо, IV ниво в регулаторната система. В яйчниците на зрялата жена всеки месец се наблюдава повтарящ се цикъл от промени, формиране и изчезване на определени структури. Във всеки цикъл се развиват 3 процеса, които са неразривно свързани по между си. Това са фоликулогенезата (образуването на зрял, годен за овулация фоликул), стероидогенезата (синтез на женските полови хормони със стероидна структура) и овогенезата (образуване на зряла годна за оплождане яйцеклетка). Всяко нарушение на един от тези процеси задъжително уврежда и останалите.
Женските полови хормони произвеждани от яйчника променят маточната лигавица, цервикалната слуз, както и маточната мускулатура в известна степен. Те се приемат като петото ниво на системата хипоталамус-хипофиза-яйчник.
Описаната хипоталамо-хипофизна-яйчникова ос действа като по-висшото ниво влияе на по-низшестоящото ниво.

Гонадолиберина от хипоталамуса стимулира отделянето на FSH и LH от хипофизата, а те водят до синтез на естрогени и прогестерон от яйчниците. Регулацията се базира на отрицателната обратна връзка – колкото повече се увеличава концентрацията на хормон от по-долен етаж на системата (напр. естрогените), толкова повече намалява продукцията на хормоните от по-горен етаж (напр. FSH и LH от хипофизата).

Какво се случва всеки месец в яйчниците?
Във всеки цикъл се развиват 3 процеса, които са неразривно свързани по между си. Това са фоликулогенезата (образуването на зрял, годен за овулация фоликул), стероидогенезата (синтез на женските полови хормони със стероидна структура) и овогенезата (образуване на зряла, годна за оплождане яйцеклетка). Всяко нарушение на един от тези процеси задължително уврежда и останалите.

Фоликулогенезата за всеки менструален цикъл започва дори преди съответното менструално кръвотечение. Женската полова клетка – яйцеклетката е разположена в яйчника в мехурче (фоликул), заобиколена от гранулозни клетки. В началото на цикъла 10-20 фоликула започват развитието си като се увеличава броя на гранулозните клетки около яйцеклетката. Фоликулите се превръщат от примордиални в растящи фоликули. Няколко денонощия по-късно сред огромния брой гранулозни клетки се формира кухина, изпълнена с фоликуларна течност. Фоликулът става зреещ. Все повече се увеличава броят на гранулозните клетки и фоликуларната течност. Гранулозните клетки се подреждат в няколко слоя като образуват най-външната част (обвивката) на фоликула. Едно удебеляване на този слой като полуостров във фоликуларната течност включва яйцеклетката – яйчниковото хълмче, cumulus oophorus. Формира се допълнителен външен слой от клетки – от стромата на яйчника. Описаният фоликул се нарича прееовулаторен или граафов фоликул и има диаметър 20 мм. Овулацията представлява процеса на пукване на зрелия граафов фоликул и отделянето на зрялата яйцеклетка и фоликуларната течност от яйчника и поемането им от въсите на маточната тръба. Гранулозните клетки натрупват жълт пигмент и образуват жълтото тяло на бременността – corpus luteum. Ако не се осъществи забременяване, жълтото тяло атрофира и се превръща във фиброзно тяло.

Синтезът на женски полови хормони – естрогени, гестагени и андрогени, които са със стероидна структура, т.нар. стероидогенеза, се осъществява заедно с фоликулогенезата. Стероидогенезата става под директното въздействие на FSH, LH и пролактина, произвеждани от хипофизната жлеза. Лутеинизиращият хормон (LH) води до образуване предимно на C19-стероиди или андрогени. Предимно под влияние на FSH, тези междинни продукти се метаболизират (ароматизират) в гранулозните клетки до естрогени. Във втората половина на менструалния цикъл клетките на жълтото тяло произвеждат прогестерон.
Успоредно с тези процеси яйцеклетките в развиващите се фоликули претърпяват мейотичното деление. Това е процесът овогенеза. Чрез този процес яйцеклетките стават годни за оплождане от сперматозоида.

Промени в лигавицата на матката по време на менструалния цикъл
Женските полови хормони променят маточната лигавица, цервикалната слуз, както и маточната мускулатура в известна степен. Те се приемат като петото ниво на системата хипоталамус-хипофиза-яйчник. Ежемесечните изменения на нивото на тези хормони в системата се представят преди всичко от изменения в маточната лигавица. В края на менструацията лигавицата е много тънка и е представена от най-дълбокия си базален слой. С нарастване на концентрацияата на хормоните (FSH, LH, eстрогените) маточната лигавица увеличава дебелината си, броя на кръвоносните съдове и секреточните жлези. В средата на менструалния цикъл растежът на лигавицата до голяма степен спира и се развиват качествени изменения в нея. Във втората половина на цикъла секреторните жлези се навиват тирбушоновидно и луменът им се разширява. Венозните съдове добиват форма на лакуни, капилярите стават по-многобройни. Лигавицата се подготвя да приеме оплодената яйцеклетка. Това определя разделянето на менструалния цикъл на пролиферативна и секреционна фаза. Точно в средата, на границата между тях се намира овулаторната фаза. Овулацията на жената е около 14-тия ден на менструалния цикъл (като броенето започва от първия ден на менструацията).
Ако бъде оплодена, яйцеклетката намира благоприятни условия за имплантация в маточната кухина. В случай че не е оплодена, яйцеклетката се резорбира в маточната кухина. Маточната лигавица не получава импулси за по-нататъшно развитие от оплодената яйцеклетка и претърпява обратно развитие и излющване – следва менструалното кръвотечение. Това бележи началото на новия менструален цикъл, при който промените се повтарят.