ЖЕНСКИ ПОЛОВИ ЖЛЕЗИ

Яйчниците(ovarium) са чифтни женски полови жлези с вътрешносекреторна и външносекреторна функция.
Кръвоснабдяват се от едноименна артерия,а интервацията е симпатикусова и парасимпатикусова.
Структурно-функционалната единица на яйчника е фоликулът, представляващ мехурче в което узрява яйцеклетката. Везикулът е облицован от клетките на гранулозния слой.
В яйчниците на новороденото се наброяват 400 000 първични или примордиални фоликула. Зрелият фоликул се нарича граафов. При настъпване на пубертета на определен етап от своето узряване граафовият фоликул се разпуква при което яйцеклетката попада в перитонеалната кухина. Клетките на гранулозния слой се превръщат в жълто тяло. При оплождането на яйцеклетката жълтото тяло функционира през цялото времетраене на бременността. Ако оплождане не настъпи, жълтото тяло функционира само 10-12дни.
В яйчника се образуват два вида хормони-естрогени и прогестини или гестагени.
Естрогените се образуват в гранулозния слой на яйчниковите и граафовите фоликули. Основният естрогенен хормон е естрадиол. Тук се отнасят и по- малко активните естрон и естриол. В структурата на яйчника се образуват и малки количества тестостерон. Естрогените са стероидни хормони, които се образуват от прегненолон. Изходно начало за неговия синтез са свободният холестерол и холестеролът, натрупан в яйчниковата тъкан. Естрогените имат катаболитно действие върху скелетната мускулатура,но стимулират белтъчния синтез в сърцето и черния дроб. Те контролират развитието и функциите на половата система в женския организъм. Под тяхно влияние разрастват маточните тръби и матката. Основното физиологично значение на естрогените е подготовката на половите пътища на женския организъм за оплождането на отделената яйцеклетка. По време на бременността те имат изразено анаболитно действие,особено добре изразено по отношение на половите органи.
Естрогените оказват голямо влияние върху висшата нервна дейност,като спомагат за формирането на половите инстинкти.
Прогестините или гестагените се образуват в жълтото тяло. Основен хормон от тази група е прогестеронът.
Прогестеронът подготвя матката за имплантиране и изхранване на оплодената яйцеклетка. Под негово влияние разраства ендометриумът, подобрява се кръвоснабдяването му, активира се жлезистият епител. Той намалява чувствителността на маточната мускулатура към окситоцина на неврохипофизата и спомага за намаляване на двигателната и активност. У низшите бозайници прогестеронът регулира задържането на яйцата в организма до настъпването на срока за снасяне. Чрез своето действие върху хипокампа и хипоталамуса понижава сексуалната активност.
Жълтото тяло продуцира и хормона релаксин. Под негово влияние настъпва релаксация на мускулите от тазовия пояс, размекване на лонното съчленение и откриване на цервикалния канал. Така той подготвя родовия канал за осъществяване акта на раждането. Прогестеронът и естрогените стимулират секрецията на релаксина, но само при участие на матката.
В кръвта значителна част както от андрогените, така и от естрогените са свързани с тестостерон-естроген свързващ белтък или секс-стероид свързващ белтък. Прогестеронът също се намира предимно в свързано състояние с транскортин и албумини.
Механизмът на действие на женските полови хормони се осъществява посредством свързването им с разположения в цитоплазмата рецептор. Образувалият се комплекс е сигнал,който включва адекватната реакция на прицелните клетки.

РЕГУЛАЦИЯ НА ВЪТРЕШНОСЕКРЕТОРНАТА ФУНКЦИЯ НА ПОЛОВИТЕ ЖЛЕЗИ

Секрецията на половите хормони се регулира от аденохипофизата посредством отделяния от нея гонадотропин.Той се състои от два хормона-фолитропин и лутропин. Първият активира растежа и развитието на фоликулите в женския индивид и семенните каналчета и сперматогенезата у мъжкия индивид. Той повишава чувствителността на фоликулите и клетките на Лайдиг към лутропина. Вторият стимулира образуването на жълтото тяло и активира секрецията на хормони както в мъжкия, така и в женския организъм.
Гонадотропната функция на аденохипофизата се стимулира от хипоталамуса посредством отделяните от невросекреторните клетки фолиберин и лулиберин. Повишеното количество на половите хормони в кръвта по принципа на обратната връзка потиска образуването на либерина в хипоталамуса.
Епифизата потиска секреторната функция на половите жлези.
Посредством хипоталамуса влияние на половите жлези оказват и висшите отдели на ЦНС. Психичните преживявания и силната уплаха са в състояние да нарушат и дори да прекратят половите цикли при жената. От друга страна, при голямо желание за бременност настъпват изменения в половите цикли. Наблюдава се менопауза с отлагане на мазнини в коремната област, напрежение в гръдните жлези(лъжлива бременност).

ПОЛОВИ ЦИКЛИ В ЖЕНСКИЯТ ОРГАНИЗЪМ

В определен етап на онтогенетичното развитие на жената в организма настъпват дълбоки преустройства в нервно-психичните,ендокринните и обменните процеси. В резултат на цикличната активност на аденохипофизата се наблюдават комплексни периодични промени както във вътрешно- и външносекреторната функция на гонадите,така и в половите органи и по специално в матката. Така у приматите половият цикъл отразява периодичните промени в хормоналната активност и обусловените от това изменения в маточната лигавица. При това се наблюдават три фази:пролиферационна,секреционна и десквамационна.
Пролиферационната фаза започва с повишен синтез на фолитропин, който стимулира нарастването и развитието на фоликулите и образуването от тях на естрогени, които потискат по нататъшното образуване на фолитропин, като едновременно се включва продукцията на лутропин. През тази фаза се наблюдава вроговяване на влагалищния епител и разрастване на маточната лигавица. На 14-ия ден от началото на последната менструация фоликулът се разпуква, настъпва овулация и последващо развитие на жълтото тяло.
Дейността на жълтото тяло обуславя секреционната фаза на половия цикъл. Настъпва силно разрастване на туболарните жлези на ендометриума и се усилва тяхната секреция. С това се създават благоприятни условия за инплантирането на оплодената яйцеклетка .На тази основа жълтото тяло продължава активното си съществуване до края на бременността. Ако не настъпи оплождане, количеството на прогестерона постепенно намалява, което води до следващата фаза.
Десквамационната фаза се характеризира с отпадане и отделяне на разрасналата се маточна лигавица заедно с тубуларните жлези и обилно прорасналите кръвоносни съдове-менструация. При това се губи около 50-200 кръв. Менструацията се появява средно през 28 дни и трае 3-7 дни.
Половата цикличност при жената започва средно от 13-14 годишна възраст и продължава до края на четвъртото десетилетие. В началото тя започва да губи своята регулярност и накрая настъпва менопауза.
След настъпването на овулацията се наблюдава и увеличена секреция на пролактин от аденохипофизата. Той стимулира разрастването на паренхима на млечните жлези и образуването на мляко. При настъпването на менструация количеството на пролактина в кръвта бързо намалява.
Описаният полов цикъл се нарича още менструационен цикъл и се отнася само за приматите. Цикличността при останалите бозайници има друг характер,като се дели на период на разгонване(еструс) и междинен период(диеструс). Времето,предшествуващо еструса,се означава като проеструс,а това след него –като метаеструс. Докато менструацията настъпва в края на цикъла, еструсът се проявява в средата на половия цикъл и предшествува овулацията.
Характерът на половите цикли при различните бозайници е различен. При много от тях и особено у дивите се наблюдава годишно само един цикъл. При кучето е котката са изразени2-3 цикъла годишно. Ако оплождане не настъпи, се наблюдава лъжлива бременност.
За настъпване на естралните цикли при животните са от значение редица фактори на средата. Най-съществена роля се пада на светлината и фотопериодизма. При промяна на географските условия тези фактори са в
състояние да коригират вродените и сравнително консервативни ритми и да променят календарните месеци на брачния период в съответствие с новите метеорологични условия.