Течение от половите органи – ( fluor genitalis) това е втория по честота признак на гинекологичните заболявания.Изразява се в повишена секреторна активност на половите органи.Влагалищния флуор или т.н. бяло течение от влагалището не е нозологична единица.То е най-честия водещ симптом при възпалителни заболявания на влагалището.Засилен флуор се установява и при неинфекциозни заболявания (тумори). Нормално влагалищното съдържимо не изтича през rima pudenda. Количеството му е около 1 грам – бял цвят, пастовидна консистенция. Образува се чрез трансодиране през влагалищните стени на течност, включва още излющване на епителни клетки, лактобацили и малко количество левкоцити. Течната съставка на влагалищното съдържимо се трансудира от горната 1/3 на влагалището и голяма част от нея се резорбира обратно. При възпаление темпът на трансодация превишава възможността за резорбция. Така количеството на влагалищното съдържимо се повишава и то започва да изтича на вън, мокри вулвата и зацапва бельото.

Преценката за влагалищния флуор се прави чрез оглед със спекулум, колпоскопия, бактериоскопия. В зависимост от количеството на лактобацилите, левкоцитите и характера на бактериалната флора, различаваме четири степени на влагалищна чистота:

– І степен – в натривката се виждат епителни клетки и почти чиста култура лактобацили. Рядка се откриват единични левкоцити; с нормална находка;

– ІІ степен – в натривката преобладават лактобацили, но се среща и друга флора. Левкоцитите са повече; с нормална находка;

– ІІІ степен – количеството на лактобацилите е силно намалено. Те са премесени с разнообразна кокова и бациларна флора. Левкоцитите са в голямо количество; съответства на негноен флор;

– ІV степен – напълно липсват лактобацили, огромно количество бактериална флора; обилно количество левкоцити; съответства на гноен флор;