При човека продължителността на гестационния период е 40 седмици след началото на последния менструален цикъл или 38 седмици след оплождането.Факторите, които имат значение за предизвикване на раждането произхождат от самия плод, т.е. плодът сам предизвиква своето раждане.
Тези фактори са:
1. Разтягането на миометриума с нарастването на плода, при което се увеличава неговата възбудимост, т.е. способността да се съкращава.
2. Относителната недостатъчност във функцията на плацентата с нарастването на плода. Към края на бременността капилярите на плода в плацентата се стесняват, запушват се от съсиреци и това прави плацентата относително непълноценна в изпълняването на нейните функции.
3. Увеличаването на кортизола в кръвта на плода (глюкокортикоиден хормон от кората на надбъбречната жлеза).
Кортизолът стимулира превръщането на прогестерона, секретиран от плацентата, в естрогени, които увеличават възбудимостта на миометриума и стимулират синтеза на простагландини, които също увеличават възбудимостта на миометриума и възникването на контракции. Контракциите по рефлексен път стимулират секрецията на окситоцин от задния дял на хипофизната жлеза, който още повече увеличава възбудимостта на миометриума и това усилва контракциите по време на раждането (окситоцинът е хормон, който се образува в неврони на хипоталамуса и по техните аксони достига до задния дял на хипофизата, откъдето се отделя в кръвта).
Физиологични промени в организма на майката по време на бременността. Промените в майчиния организъм по време на бременността осигуряват условия за нормалното развитие на плода, подготвят родовите пътища за раждането и млечните жлези за лактацията.
1. Промени в сърдечно съдовата система: По време на бременността се увеличава кръвоснабдяването на матката: количеството кръв, което преминава през маточната артерия за една минута нараства около 6 пъти. Това е възможно благодарение на увеличения минутен обем на сърцето на майката. Между шестата и двадесет и осмата гестационна седмица количеството кръв, което сърцето изтласква за една минута нараства от
4,5 литра до 6 литра.
2. Промени в обема и състава на кръвта: Обемът на кръвта се увеличава поради нарастване на плазменият обем с около 50% и увеличаване на общата маса на еритроцитите с 30%. Тъй като общият брой на еритроцитите нараства по-малко в сравнение с плазмата, броят им в единица обем кръв леко намалява, хемоглобинът – също (120 грама хемоглобин на литър кръв се смята за нормален при бременни). Тъй като общият брой на белите кръвни клетки и на тромбоцитите не се увеличава, то техният брой в единица обем кръв намалява. Независимо от това, съсирваемостта на кръвта по време на бременност е увеличена и съществува риск от тромбози на дълбоките вени.
3. Промени в артериалното налягане: Въпреки увеличения минутен обем на сърцето, артериалното налягане леко спада (със 5 – 10 mmHg за систоличното и със 10 – 15 mmHg за диастоличното налягане). Спадането на артериалното налягане се дължи на разширяване на артериолите (намаляване на периферното съдово съпротивление). В края на бременността артериалното налягане може да се повиши.
4. Промени в дихателната система: Част от промените са свързани с нарастването на плода и матката и повдигането на диафрагмата – това води до намаляване на общия обем въздух, който може да се съдържа в белия дроб. Минутният дихателен обем, обаче, (обемът въздух, който се вдишва , респ. издишва за една минута ) нараства в края на бременността с около 40%. Прогестеронът предизвиква оток на лигавицата на дихателните пътища и това води до запушване на носа, промени в гласа.
5. Промени в отделителната система. По време на бременността бъбреците трябва да отделят освен крайните продукти от обмяна на майката, още и тези на плода. Това обяснява увеличеното образуване на първична урина по време на бременността. Честото уриниране по време на бременност е свързано освен с по-голямото количество образувана урина, още и с притискане на пикочния мехур от увеличената матка. По време на бременността нараства секрецията на хормона алдостерон. Алдостеронът предизвиква обратна резорбция на натриеви йони в бъбреците, а заедно с тях и на вода. Общият обем на извънклетъчната телесна течност се увеличава. Извънклетъчната течност (кръвна плазма и междуклетъчна течност) нараства с около 3 литра.
6. Промени в храносмилателната система. През първите 12 – 14 седмици често се появява гадене и повръщане. Нормално, след този период, гаденето и повръщането намаляват и напълно изчезват. Като причина за това се приема човешкият хорионгонадотропин, който се секретира от трофобласта. Друго явление през бременността е констипацията (запекът). Като причина се смята притискането на дебелото черво и ректума от нарастващата матка, както и увеличената резорбция на вода и соли при оформяне на фекалиите под действие на увеличения алдостерон (алдостеронът стимулира резорбцията на натриеви йони не само в бъбречните каналчета, но и в дебелото черво). Освен това прогестеронът, който се секретира от плацентата, отпуска гладките мускули на храносмилателната система, вкл. на дебелото черво. Общо двигателната активност на храносмилателната система е потисната. Отпускането на долния сфинктер на хранопровода е причина за връщане на кисело стомашно съдържимо в хранопровода (рефлукс) и това предизвиква парене в зад гръдната кост. Оттичането на жлъчка е забавено и това предразполага към образуване на камъни в жлъчния мехур.
7. Промени в ендокринните жлези. Плацентата секретира освен споменатите вече прогестерон, естрогени, човешки хорионгонадотропин, човешки плацентарен лактоген, още и други хормони, чието действие е еднакво с това на хормони от предния дял на хипофизата. Един от тях е хормон, подобен на тиреотропния хормон на хипофизата – стимулира секрецията на тироксин от щитовидната жлеза. Това може да доведе до ускорена сърдечна дейност, изпотяване, напрегнатост и безпокойство. Други два хормона на плацентата са подобни съответно на: адренокортикотропния хормон (АКТХ) и на меланоцитостимулиращия хормон (стимулира отлагането на пигмент в кожата – от тук и характерни за бременността кожни пигментации). Самата хипофиза се уголемява по време на бременност и секретира по-големи количества АКТХ и меланицитостимулиращ хормон. Действието на тези хормони се сумира с действието на подобните им плацентарни хормони. Увеличена е секрецията на пролактин, който подготвя млечните жлези за лактация. От жълтото тяло и лигавицата на матката се секретира хормона релаксин, който прави съединителнотъканните връзки на таза и на родовите пътища по-разтегливи и по този начин ги подготвя за раждането. В началото на бременността чувствителността на тъканите към инсулина нараства и кръвната захар леко намалява. В края на бременността, обратно, чувствителността към инсулин намалява и кръвната захар се покачва и глюкоза може да се появи в урината. В 1 – 3% тази промяна може да бъде болестна и се нарича гестационин диабет. Това налага следене на кръвната захар в последните месеци на бременността с оглед предотвратяване на развитието на гестационин диабет, който се отразява и върху развитието на плода.
8. По време на бременност са увеличени нуждите от хранителни вещества (белтъци, мазнини, въглехидрати). Телесната маса на бременната нараства от 7 до 14 кг при едноплодна бременност и до 16 – 20 кг при двуплодна бременност. Част от тази маса е масата на плода, плацентата, амниотичната течност, на увеличените млечни жлези, на увеличената извънклетъчна телесна течност. Тази течност заедно с отложената допълнително мастна тъкан е общо около 4 – 6 кг. Общо калорийните нужди по време на бременност нарастват с около 15% в сравнение с периода преди бременността. За това допринася увеличеният апетит в началото на бременността. Нуждата от белтък в началото е около 25 грама дневно, в края на бременността е около 6 – 10 грама дневно, което е повече от нормалния прием на белтък отпреди бременността (около 1 грам на килограм телесна маса). По отношение на витамините нормалното рационално хранене осигурява необходимите и по време на бременност витамини. При жени вегетарианки трябва да се добави витамин В12, тъй като той се доставя само от животински храни. Препоръчва се добавяне на фолиева киселина още при планиране на бременността, тъй като фолиевата киселина е необходима особено в началните етапи на бременността при усиленото делене и диференциране на клетките. Дефектите в развитието на нервната тръба, вкл. аненцефалията (липса или силно нарушено развитие на мозъка), се свързват с дефицит на фолиева киселина. По отношение на витамин А трябва да не се допуска предозирането му при прием на храни, богати на витамин А, тъй като това води до малформации (има тератогенен ефект). От друга страна, нормалният прием на витамин А намалява вероятността за евентуално предаване на вируса на СПИН от майката на плода. По време на бременнност се увеличава резорбцията на калциеви йони в тънкото черво на майката. Ако с храната не се доставя необходимия за скелета на плода калций, калций от костите на майката преминава чрез кръвта и плацентата в плода (под действие на увеличената секреция на хормона на околощитовидните жлези). По отношение на желязото, по време на бременност се увеличава резорбцията на желязо в тънкото черво на майката и при нормално хранене това осигурява снабдяване на плода с желязо. Цинкът е елемент, който влиза в състава на много ензими, които участват в синтеза на белтъци и на нуклеинови киселини. Той влиза и в състава на инсулина. При нормално хранене, в което присъстват месо и риба, се получава достатъчно цинк. Недоимък от цинк може да има при вегетарианско хранене.
Свързани теми:
- Главоболие и хормони: Каква е връзката?
- 8-те Основни женски хормона
- Ролята на прогестерона
- Естроген – най-женският хормон
- Как хормоните влияят на тялото?
- Висок тестостерон
- Разстройства свързани с андрогена
- Ниски и високи нива на FSH
- Храни, които помагат или вредят на щитовидната жлеза
- 4 причини за висок тестостерон при жените
- Преносена бременност!
- Съвременни репродуктивни методи
- Лактация
- Оплождане Ин Витро
- Цикълът ми е нередовен.Мога ли да забременея?
